ЦЕНАТА

/ Всичко заплатих

  с най високата цена – самота /

 

Една прозрачна синева

в прозореца ми се промъкна.

Не зная как ли да я задържа,

че Слънцето се скри и мръкна.

 

Докосва ме едва, едва –

очакваното, чак сега, шепти,

докоснах нежната й мекота,

погалих я, потръпна и се скри.

 

Познах я  -  Моята Мечта !

Едва на мръкване ми проговори…

Но съм й благодарна за това,

че Тя очите ми затвори.