Човекът – любимо и непокорно дете на Бога

                                                                                     Есе

        Бог създава всичко в този свят – светлината и живота. Но човекът е неговото любимо и непокорно дете. Със сборник /”Декамерон”/ от 100 новели през 14 век Джовани Бокачо поставя в центъра на мирозданието Човека. Това е идеен прелом в съзнанието на средновековния човек, който др разделя със Средновековието.

         Човекът  за Бокачо е любимото дете на Бога и доказателство за това са принципите за равенството и за любовта към ближния, заложени в  „Декамерон”.  Новото ренесансове мислене приравнява всички хора пред Бога и иска от тях да се обичат. Еднакви са възможностите пред всеки човек да достигне до царството Божие, което е едно  за всички – бедни и богати,  грешници и монаси.

Принципът за равенството на хората пред Бога присъства във всички анекдоти, действителни случки и легенди от живота във Флоренция.  Комичните случки и историите с неочакван край съдържат в себе си неизменната поука, че пред Бога всички са равни. Бокачо се надсмива над глупостта, алчността и човешките пороци. Както разказвачите, така и героите в разказваните истории надхвърлят ограниченото мислене на Средновековието.

В Новела 3, ден 1 се срещаме с историята на един пръстен, който се предавал поколения наред от баща на най-достойния син , но един баща имал трима сина, смятал ги за еднакво достойни, за равни, затова поръчал да изработят още два пръстена, за да може да даде пръстен на всеки от синовете си. На финала Бокачо напомня, че „Същото ще ви кажа… и за трите закона, дадени от бог-отец на трите народа… . Всеки народ е убеден, че той е истинският наследник, че той притежава и истинския закон, но въпросът кой наистина го притежава остава открит, както при пръстените." Народите, както и хората, са равни пред Бога.

       Друг принцип, изведен от Бокачо и доказващ, че човекът е любимото дете на Бога, е необходимостта от любов между хората.  В разказаните от Бокачо истории любовта, забранена или разрешена от църквата, е движеща сила. Това е един нов оптимистичен поглед към света.

         Пълното разкриване на новото ренесансово мислене е обект на литературни критици и специалисти. За съвременните възприематели на историите на Бокачо остава любопитният поглед към миналото и срещата с човека, който и през 14 век, и  днес е любимото и непокорно дете на Бога.