Човешката личност в „Ад” на Данте Алигиери ЛИС

   Данте Алигиери е един от най-образованите хора на Италия от края на 12 век. Това, с което той изпреварва своите съвременници, е творческият замисъл на „Божествена комедия”. Aвторът е решен да се бори със злото и да издигне доброто достойното място, което му се полага.

     Данте поставя морала над религията. Той замисля и осъществява идеята да разкаже историята на човешката личност, разглеждайки човешката душа в нейните три състояния – ад, чистилище и рай. Според него осъществяването на това намерение може да покаже на хората пътя към тяхното спасение.

     Алегоричните образи на леса, лъва, пантерата, вълчицата изграждат общия образ на пороците, които често превземат душата на човешката личност. Алегориите имат свойството да разкриват общи понятия. Това тяхно свойство откриваме и в „Ад”. Мрачната гора в първа песен е символ на мизерното човешко съществуване:

На попрището жизнено в средата

сред мрачни дебри сам се озовах…

След това Вергилий отвежда Данте от дивата гора, която символизира човешките заблуди. В подножието на хълм Данте е спрян от три звяра, които според литературните изследвачи  символизират: пантерата – завистта /а според други сладострастието/, лъвът – гордостта, вълчицата – сребролюбието.

       Адът на човешката личност в „Ад” е изграден в два плана – морален и естетически. Първият /моралният/ включва разсъжденията на Данте за моралните норми /добро, зло, честност/, а вторият /естетическият/ разкрива неговите представи за човешка личност. Двата плана са осъществени, като се прехвърля земният живот в „оня свят”. Адът е мястото, където от земния свят се пренася материята, плътта и греха. Той е пренаселен от душите на хиляди хора и всяка душа изкупува някой от многото грехове, които човешкият род е натрупал през вековете.

      Владетел на ада е Луцифер. Това е  ангел, който се е разбунтувал срещу Бога и е загубил битката с него. Той олицетворява злото във всичките негови прояви. В деветте кръга на ада Данте побира човешките души, които са загубили битката си със злото. В първия кръг са  душите на тези, които са се родили преди Христа, следователно не са приели най-голямата християнска благодат – кръщението. Данте  споменава в този кръг имената на Омир, Аристотел, Платон, Юлий Цезар. Вторият кръг е за тези, които са се отдали на „плътска наслада” /Клеопатра, Семирамида, Франческа да Римини, Паоло Малатеста, Фарината, Капаней и др./ Много от тези образи са частично индивидуализирани, но в тяхната индивидуалност може да бъде открит колективният портрет на човешката личност. В третия са душите на тези, които са прегрешили с лакомство. Те са изложени на безспирен дъжд, сняг и градушки. Взаимно се изтезават в четвъртия кръг душите на разсипниците и скъперниците, а в петия наказват гневливите. В шестия са душите на тези, които са се провинили на земята като епикурейци и еретици. Над седмия кръг са душите на лихварите. Тук се наказват също самоубийците.  Те са превърнати в сухи дънери с безлистни клони. Наказват се и тези, които са извършили престъпления против Бога, против природата и против обществото. В осмия са наказани лъжците, а  деветият кръг е за изменниците. Този кръг е  от  лед и е разделен на четири отдела. Първият отдел е наречен „Каин” и там са тези, които са извършили измяна спрямо свои роднини, във втория – спрямо отечеството, в третия се наказват тези, които са изменили на приятелите си. В четвъртия отдел изменниците са потопени с цяло тяло в лед. Този последен девети кръг на Дантевия ад е най-близо до центъра на земята. От него Вергилий и Данте се изкачват отново нагоре и виждат звездите:

съзряхме на небето красотите

през кръгъл проход и оттам тогаз

излязохме да видим пак звездите.

     Така деветте кръга представят смъртните грехове, които погубват човешката личност – похот, лакомия, гняв, завист, гоределивост, разсипничество и скъперничество, лихварство. Раят може да бъде постигнат от всеки човек, който е надмогнал тези пороци и издига доброто като основен принцип в своя земен живот. Така краят на творбата на Данте утвърждава идеята, че човешката личност може „да съзре на небето красотите”, може „да види звездите”, ако приеме доброто в сърцето си.