“Грешна беше тая жена, но беше хубава” – “Албена”, Й. Йовков /Размисли за силата на женската красота/

    Жената, красотата и грехът са сред темите, които могат да бъдат открити в почти всички произведения на Йовков. Разказът “Албена” представя образа на жена, която е “грешна, но хубава” и извиква размисли за силата на женската красота.

     В образа на Албена ще открием Йовковото преклонение пред женската хубост. Творецът осмисля мястото на красотата в човешкия живот. Красотата в образа на жена се оказва материална сила, която може да сътворява, да съзидава, но и да разрушава. Много дела могат да бъдат мотивирани единствено от женската хубост. Красотата на Албена променя съдбата на нейното семейство, на семейството на Нягул. Дядо Власи отбелязва: “развали още една къща”. Даже и абсолютната красота, издигната от Йовков в култ, когато е безнравствена, носи гибел и е без бъдеще. Неизбежното възмездие, застигащо злото утвърждава царуването на нравствеността в разказа на писателя.

      Предадена най-вече чрез въздействащата й сила, красотата при Йовков започва от физическия портрет на героинята. В случая щриховият портрет е изместил описанието на цялостния образ. Защото Йовков изтъква на преден план определени черти, а не прави обстойна характеристика. И постига това с възможно най-максималната икономия на изразни средства. Описанието на Албена започва от облеклото й. Всички в селото знаят, “че като последна милост Албена беше поискала да се облече, както си иска”. Тя върви пременена, “нагиздена”. А селяните възкликват: “Пустата й хубост! Тя я изяде”. Така красотата на героинята е разкрита от писателя чрез нейната въздействаща сила. Селяните “всички затаиха дъх”. Йовков е майстор на художествените детайли и рисувайки портрета на героинята си, се спира на наведените й очи. Нейният поглед, “който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка” оказва покоряващо въздействие на селяните. Физическият образ на героинята си писателят изгражда с традиционните фолклорни похвати за описание. В духа на фолклора са избраните от твореца постоянни епитети. Албена има “тънки вежди”, “бяло лице”. Красотата й се превръща в магия – “от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше, обвързваше”. Скрит зад погледа на селяните, авторът възкликва: “Грешна беше тая жена, но беше хубава”. Противопоставителният съюз “но”, който свързва две противоположности в една синтактична цялост, в случая събира като противоположности греха и красотата.

      Грешна е Албена, защото е загубила хармонията между вътрешната и външната си  красота. Пътят към спасението й е дълъг, като всяка следваща крачка изисква от нея все повече да се отваря към околния свят и да напусне рамките на егоистичното си “аз”.Героинята на Йовков е разбрала това – “Прощавайте! Млада съм, сгреших.” Албена излиза от нормите и традициите, прекрачва ги, затова е белязана със знака на нещастието. Глуха е за нормите на заобикалящия свят, за морала, който е завещан от традициите, макар че въплъщава в себе си  красота, енергия и жизненост. Но ако за нея не съществува обществото и неговият патриархално-християнски морал, за обществото тя е жена, дръзнала да наруши неговите норми. И дядо Власи замахва с тоягата си – “Гледам дали ще стигна да я цапардосам като мине.” Но красотата на Албена покорява селяните. И същият дядо Власи ще възкликне: “Момчета, дръжте, не я давайте. Какво е селото без Албена!”

      Греховната красота на героинята на Йовков е застигната от възмездието. Грехът се ражда от дисхармонията между “аз” и “другите”, а противопоставянето между човека и заобикалящата го действителност е пагубно за него. Но грехът не може трайно да изпълва съдържанието на човешката духовност. За Йовков няма престъпници, има само грешници. Хората вършат зло, но в един момент остзнават това и започват да търсят измеренията на доброто

     Моралните и физически качества на героинята откриваме в достойнството, с което тя носи трагичния кръст на своята съдба, в осъзнатата вина – “Млада съм, сгреших”. Грехът е рожба на нарушената хармония между “аз” и “другите” и единственият начин тя да се възстанови е прошката. Това разбира Албена и повтаря “Прощавайте!”. Много по-трудно за човека е да възстанови нарушената хармония между “аза” и неговата съвест. Необходимостта от тази хармония ражда темата за осъзнатото зло, за нравственото прераждане на човека. Така писателят ни учи, че красотата трябва да  преодолява, да превъзмогва злото, което у всеки човек съществува заедно с доброто. Албена е прекрачила границата между неосъзнато извършеното зло и престъплението. Но във войната на “аза” срещу “аза” няма победител. Подобна дисхармония води до гибел. Хармонията трябва да се възстанови. Грехът трябва да се осъзнае, защото красотата е хармония между вътрешния и външния човешки облик. 

      Писателят търси и подбира съдбовните мигове от живота на героите си, когато най – ярко се открояват контурите на духовното им “аз”, защото посрещат най-силните удари на съдбата. Нейното възмездие за стореното зло. За Албена тези съдбовни мигове са признаването на сторения грях и осъзнаването на вината. В Йовковия разказ спасението на красотата е в единството  на естетичното и етичното. Естетичното за твореца е съграденото по законите на красотата, а етичното е свързано с основните християнски символи – вяра, надежда, любов, прошка, милост, състрадание. Затова всички, “които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.” Красотата на Албена извиква прошка в сърцата на селяните – “стана чудо, обърнаха се и най-коравите сърца, жалост и доброта светна в очите на мъже и жени”. Естетическите и етическите същности при Йовков се сливат с мащабния образ на красотата, изведена като първостепенна необходимост в природно-човешката хармония на битието, като светъл празник на сърцето. Красотата трябва да ражда стремеж към човешко съвършенство. Характерно е това Йовково естетизиране на етичното. Идеята за доброто е винаги красива.

     Очарованието и обаянието на жената могат да променят съдбата на човека. Женската красота се превръща в материална сила, която въздейства върху битието, моделира го по определен начин. Красотата е издигната от Йовков в култ. Тя се ражда от единството на естетичното и етичното. Посланието на Йовков в “Албена” е да имаме очи за красотата, която за жената се оказва и отговорност - за своите любови и омрази, за своите дела и безделия, за своя избор и за своя отказ.