“Къде си, вярна ти, любов народна”, Добри Чинтулов

     През 50-те години на миналия век Добри Чинтулов е един от най-популярните български поети и повечето от неговите творби са превърнати в песни. Голяма част от стихотворенията му не са публикувани в печата, не са издавани от поета в отделна стихосбирка. Те се учат и се разпространяват като фолклорни песни. Призивната им сила е съпътствала юнаците в битките за национална свобода. Малко на брой /около двадесет/ са стихотворенията на Чинтулов. Но толкова са и стихотворенията на Ботев, който и днес е ненадминат връх в родната поезия. Силата, въздействието и стойността на една поезия не може да се измерва с нейното количество.

     В “Къде си, вярна ти, любов народна” си дават своеобразна среща всички основни теми от творчеството на Чинтулов – славното историческо минало, патриотизмът и призивът за всеобща борба.

     Песента е свързана с определен исторически период – борбата за национално освобождение и разкрива представата на възрожденските българи за родолюбие. Тя дава отговор на въпроса какво трябва да бъде отношението на българина към отечеството, свободата, робството, поробителите. В романа “Под игото” /главата “Представлението” всички присъстващи запяват песента “Къде си, вярна”. Ретроспекцията назад към този роман е необходима, за да си представим въздействието на Чинтуловата песен. С тази песен Вазов онагледява идейното израстване на българския народ, неговата готовност за борба, подемът, който обхваща всички слоеве на населението. Отговорите, които Чинтулов дава на основните въпроси,  вълнуващи възрожденските българи, са правилно разчетени и приети от националната аудитория. Добри Чинтулов е сред българските поети, които имат национална аудитория, защото се оказва, че цялата нация е завладяна от песните му. А изследователите на Чинтуловата поезия не са успели до днес да възстановят напълно оригиналните текстове и тяхната чиста художествена форма, защото изпълнителите често са ги променяли.

     Песента се състои от осем строфи. Промяната на броя на сричките във всяка строфа има  значение за динамизирането на текста - първият и вторият стих (11 срички) обуславят протяжното звучене, а третият и четвъртият (8 срички) и петият и шестият (7 срички) променят настроението, което става по-бойко и ударно. Третият и четвъртият стих по отношение на мелодиката имат доминантно звучене, съдържат призива за активно отношение към съдбата на народа. В духа на народната песен първият стих се превръща в заглавие на цялата творба. От втора до пета строфа е нарисувана картината на боя. Тя изгражда романтична, а не реалистична представа за битката. Това отговаря на духа на времето, в което живее Чинтулов.

    Поетичен израз на родолюбивото чувство са образите “искра любородна”, “силен пламък”, “буен огън”. Метафората “пламни, пламни ти в нас, любов гореща”, от една страна, има образна, вълнуваща и емоционална функция, от друга, подсказва отношението на автора. Разветите знамена /”Байраци  български навред да вдигнем”/, оръжието /”оръжие запасвай”/, сабите /”на пояс тънки саби запашете”/ символично поставят опозицията робство-свобода. Със символично значение е натоварен и образът на Балкана /”по всичкия Коджабалкан”/, който по време на робството се свързва с борбата и стремежа към свобода. Стиховете са един пряк диалог за достойнството и националното самочувствие на българите. В бунта трябва да се включат всички – “да викнем всинца с глас голям”. “Всинца” е архаична форма на обобщаващото местоимение. Четвърта строфа директно заявява за какво трябва да се разбунтуват:

За нашето отечество и слава,

за нашата свобода и държава

да си пролеем вси кръвта,

да си добием волността

Фолклорната традиция в стихотворението откриваме в постоянните епитети /”тънки саби”, ”глас голям”, “ясното небе”, “дълбоките долини”/, които са характерни за хайдушките народни песни. Метафоричните епитети в инверсия /”любов народна”, “любов гореща”, “искра любородна”/ поставят логическия акцент в отделните стихове. Чинтулов  използва пестеливо епитети и една от причините за това е маршовият характер на неговата поезия. В маршовата песен по правило преобладават думи, означаващи действия. Инверсията, антитезата, метафорите в стихотворението внушават мащабно идейния замисъл на Чинтулов.  Реторичните въпроси /”Къде си, вярна ти, любов народна?/ Къде блестиш ти, искра любородна?/ изразяват отношението на автора към поставения проблем по един категоричен и ясен начин. Откриваме авторовата позиция в обръщенията и реторичните възклицания в края на отделните строфи.

            Стихотворението отправя  молитва към Бог /“о, наш създателю Христе”/. За да разберем включването на молитвата в художествената тъкан на творбата е необходимо да си припомним ролята, която християнската религия е имала за българите по време на робството. Връзката между християнската вяра /”в ръка си с кръст към Бога да извикнем”/ и съзнанието за национална принадлежност е била неразривна. Но молбата, която Чинтулов отправя към Бог, се различава от молитвите, които се произнасят за Великден и други християнски празници:

Благослови ти нашето желание!

на тебе имаме ний упование,

подвигът да ни е осветен,

на твоя вяра утвърден

Бог, който вижда “нашето мъчение” и “дългото търпение”, трябва да освети подвига на борците за национална свобода и да благослови делото им.

     В “Къде си, вярна” се оглеждат характерните особености на Чинтуловите песни – романтичен характер и призивно-лозунгова форма. Повелителните глаголни форми – “ставай”, “запасвай”, “пламни”  мобилизират съзнанието на слушателите и възприемателите на творбата. Краестишната рима е съседна и води до смислово натрупване и повторителност – “народна – любородна”, “пламни – разпали”, “сърцата – гората”. Както повечето от своите стихове,  поетът създава и тази творба заедно с мелодията, видно е, че бил и талантлив музикант. Веднага след появяването си песента намира своята публика. Емоционален стил, образна символност, мелодичност, родолюбиво чувство – всички тези качества на поезията на Чинтулов са подчинени на задачата да се намери истинския, правилния път както за отделната личност, така и за нацията ни пред дилемата робство - свобода. В “Къде си” този път е начертан с една дума – борба. Това обяснява голямата национална аудитория на песента.

      С песента “Къде си” Д. Чинтулов става първият новобългарски поет, превеждан на чужди езици в Европа. През 1865г. със заглавието “Български национален марш” тази песен излиза в Париж, столицата на свободата. Това е още едно доказателство за значимостта на Чинтуловата поезия.