“Обесването на Васил Левски” от Христо Ботев - анализ

 

Здравейте, нека отправим поглед към едно от най-тъжните стихотворения в родната литература. Последната творба на Ботев е елегията “Обесването на Васил Левски”. Тя е създадена вероятно към края на 1875г. и затова не е включена в “Песни и стихотворения”. Напечатана е в “Календар за 1876” под образа на Васил Левски. Личните впечатления на автора, както и неговия верен исторически усет за значението на делото на Апостола, са идейната основа, върху която е изградена творбата. За Ботев елегията е един от предпочитаните лирически жанрове. Елегията е лирически вид, изграден върху трагични преживявания /дълбока скръб, печал, отчаяние, безнадеждност/. Елегията е трагичен монолог “Обесването на Васил Левски” се състои от пет строфи, в тях отчетливо се открояват характерните черти на Ботевия елегизъм, който се отделя от жалостивия сантиментализъм на неговите предходници. Ботевата елегия започва с начално реторично обръщение и реторичен въпрос: О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Тъгата и жалбата на Ботев се превръщат в мрачен реквием и обобщена историческа и личностна оценка за делото на Апостола. Нарисуваната картина е зрима и осезаема. Край София “стърчи” “черно бесило” и на него “виси със страшна сила” един “син на България”. В “Обесването на Васил Левски” гибелта на героя е изведена на космополитно равнище, което е ново за родната литература: Плачи! Там близо до град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила! В мисловно-емоционалния контекст на творбата съчетаването на глагола “виси” и обстоятелственото пояснение “със страшна сила” определя експресивната сила на тези стихове. Глаголите “стърчи” и “виси” представят пространството по вертикала и създават внушения за разпънатост. Сливат се в елегията народната и личната скръб – “навяват на теб скръб на сърцето”. Откриваме в тази творба “мировата скръб”, която е типична за модерното изкуство на символистите и декаданса . Ако в “Майце си”, първата творба на Ботев, е изведена скръбта на майката по сина, в “Обесването на Васил Левски”, последната Ботева творба, е представена скръбта на майката-родина по нейния велик син. Образът на майката се слива с родината в художествен синтез. Човекът е рожба на своята майка, но и дете на своята родина. Щастието, свободата са възможни за отделната личност само ако са възможни за цялата родина. Тази взаимосвързаност е проверена, изпитана, доказана от времето. Тя е осмислена и изстрадана от поета. Символният образ на майката-родина е изграден чрез зрими и звукови картини – “вихрове гонят тръне в полето”, “псета и вълци вият”, “жените плачат”. За емоционалното въздействие на творбата определяща е ролята на звукописа . С алитерацията на Г и Р /Гарванът грачи грозно…”/ поетът сякаш предава грозните звуци на черната птица и изгражда тъжната музика към страшната картина. Така първата /”Майце си”/ и последната Ботева елегия затварят един кръг, в центъра на който е поставена човешката личност. Жалният плач на майката и родината, която в ‘Обесването на Васил Левски” е назована пряко “Българийо”, дават израз на националната историческа скръб. Музика: Hidden Past Kevin MacLeod (incompetech.com) Licensed under Creative Commons: By Attribution 3.0 License https://creativecommons.org/licenses/b... Рисунки: Калоян Венциславов Стоянов, 6в клас, ОУ "Васил Левски" - Русе, участник в школа по изобразитвлно изкуство - Гален Бакърджиев. Благодарим за вниманието :)