“Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш по-дълго на земята…” Есе

     Декалога или така наречените Десет Божи заповеди се отнасят до всяка област от човешкото битие, без да е пропуснато нищо. Става дума за един  житейски наръчник, в който е побрана мъдростта на човечеството. Достатъчно е да следваме заповедите от Декалога, за да си спестим грешките и да изживеем своя  живот пълноценно и в хармония с обкръжаващия ни свят.

     ”Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш по-дълго на земята…” – така петата заповед охранява изворите на живота – кръвната връзка с родителите и е валидна, дори когато нормите на патриархалното общество се смятат за остарели.

      Майката и бащата са тези, които ни даряват най-голямото богатство – живота. Да не се уважават родителите е равнозначно на това да не се почита живота. “Този, който не цени живота, не го заслужава." - казва художникът Леонардо да Винчи. Добре на земята може да осмисли битието си само този, който пази чисти изворите на своя живот. Но младите хора се чувстват пълни със сили и енергия, те често бързат да намерят своя житейски път и не винаги се вслушват в разумните доводи и съвети на своите родители. Рано или късно грешката е отчетена –  “Опит е името, с което много хора наричат грешките си”/ Оскар Уайлд/. Не е необходимо да натрупваме такъв опит – достатъчно е просто да спазваме петата заповед от Декалога.

      Тази заповед много лесно може да бъде нарушена. Дори когато младият човек е стъпил здраво на краката си и е подредил битието си, той може да забрави за нея. Лесно е. Родителите не са му необходими. Ролите са разменени – сега те имат нужда от своето дете. Българската народна приказка разказва за сина, който захвърлил баща си, но после бил вразумен от  своя собствен малък син. Детето му показало купичката, с която ще го храни, когато той остарее. В кръговрата на живота ролите неминуемо се разменят. Ще настъпи моментът, в който всеки от нас ще каже като Алберт Айнщайн: “Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.” Би било добре и ако всички ние в този момент стигнем до извода на Айнщайн: “Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме,че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества.”

       Петата заповед от Декалога ни напомня , че родителите са най-близките ни същества, тя внушава, че залогът за добър живот на земята е  доброто отношение към тези, които са ни дарили с живот.