“A … безкнижната душа мъртва се явява у хората” / „Проглас към евангелието” ЛИС

      Предпоставките за възникването и очертаването на самостоятелно българско пространство в културното пространство на Европа са от политически, икономически и културен характер. С приемането на християнството българската държава се приобщава към цяла една цивилизация с нейните обществени и правни отношения, изкуство и литература.

     Основно оръжие на новата вяра става книжовността. „Проглас към евангелието”, написан от славянобългарския апостол Кирил Солунски /827-869/, посочва, че бъдещата културна мисия на славянството може да има само едно оръжие – книжовността. С нея става приближаването до Бога, „а …безкнижната душа мъртва се явява у хората”. „Мъртва” е , защото безкнижието не води до усъвършенстване на личността, не позволява да се открие пътя на правите дела. Безкнижието е непрогледен мрак, в който не проникват лъчите на светлината.

     Създателят на „Проглас към евангелието” има мироглед и естетика, неизбежно свързани с философско-богословските възгледи на християнската църква. За Кирил съвършеният във всяко отношение е Бог. Той е безсмъртен, а човекът е смъртен. Но на човека се дава възможност чрез книжовността да се доближи до безсмъртието: „Слепите ще прогледнат,/глухите ще чуят буквеното слово/ да познаят бога, както трябва”.

     Книжовността е божествено откровение, чудодейно средство, с което човек  се превръща в пълноценна личност. За да вкуси от „божия плод”, според Кирил Философ, човек трябва да се подложи на „божия дъжд на буквите”.

       Подкрепена от Бога, книжовността по този начин се превръща в предел между двата свята: светът на мрака, невежеството и смъртта и светът на светлината, знанието и живота: „Голи са без книги всички народи,/ не можейки да се борят без оръжие/ с противника на нашите души,/ и готови са за плена на вечната мъка”. Писменото слово е оформило опозицията светлина – мрак, която се превръща в опозиция живот – смърт. Контрастната представа за света е изградена с анафора – трикратното повторение „слушайте…”, „словото…”. Символиката на числото три, внушена с помощта на любимата тогава поетична фигура – анафората, внушава контрастното възприемане на света, в който светлината и животът са за тези, които са познали буквеното слово:

словото, което кърми човешките души

словото, което крепи сърцата и умовете,

словото, което подготвя да познаем бога.

        А мракът е за безкнижната душа, която „мъртва се явява у хората”. Пределът, границата на този контрастно разделен свят е книжовността. Тя е ново сетиво, с което човек може да извоюва живот за душата си. Мъдростта на своето време и мъдростта на всички времена се срещат в творбата под формата на афоризми, притчи, реторични въпроси, сравнения, за да разкрият мрака на безкнижната душа и светлината на буквеното слово.

       В „Проглас към евангелието” книжовността е видяна като оръжието на светлината и живота срещу силите на мрака и смъртта. За да не бъдат мъртви душите ни, трябва да вземем „здраво оръжието, което книгите господни коват”.