Оcenka-BEL.com - безплатни онлайн тестове, пробни изпити, видео уроци и помощ при писане на задания от литературно и хуманитарно естество

”Стреми се да откриеш истината както сред обещанията и подаръците на богатия, така и сред риданията и досадните придиряния на бедния” – съвет на Дон Кихот към Санчо Панса, 42 глава, 2 част на “Дон Кихот”, Сервантес

Публикувано: 2018-02-20 21:47:36

           Сред хаоса на съвремието ни модерната човешка душа често изпитва необходимост от съвети, защото има нужда от вътрешен ред на интереси, проблеми и ценностна система. Ще открием такива съвети в романа на Сервантес – “Дон Кихот”.

            Едно от основните положения в нравствената програма, заложена в съветите, които Дон Кихот дава на Санчо Панса, е необходимостта да търсим истината и да се стремим към нея - ”Стреми се да откриеш истината както сред обещанията и подаръците на богатия, така и сред риданията и досадните придиряния на бедния”. С издигането на необходимостта от истина в човешкото битие рицарят от Ла Манча  ни напомня, че истината не е социална категория, тя не е свързана с богатството и бедността, а се отнася до отделната личност. Човешките дела трябва да имат духовни граници и тези граници се очертават според Дон Кихот от истината, която трябва да бъде открита “сред обещанията и подаръците”, “сред риданията и досадните придиряния”.

            Възможен ли е абсолютният последовател на истината в реалния живот, извън съвета на Дон Кихот? Познаваме ли човек, който винаги казва истината? Българската народна приказка за Истинолюбко разказва, че никой не го обичал. На пазара той обяснил всички недостатъци на магарето, което трябвало да продаде. Така и не успял да го продаде.

            Ограничено е приложното поле на истината в битието ни. Лъжата, кражбата, безчестието си сменят имената с по-подходящи – учтивост, тактичност, ловкост. Истината се оказва нетактичност, а тактичността – способност към денонощна лъжа. В есето “Размишления за честността”  Атанас Далчев вижда около себе си тресавището на вечната лъжа, “където говориш не това, що мислиш, и мислиш не това, което искаш, където ръкопляскаме на идиотизма, защото сме зависими от него, на подлостта, защото е силна, и на лъжата, защото е общоприета”.

            И колкото е по-дълбоко тресавището на лъжата около нас, толкова по-голям е стремежът към истината.