„Българи от старо време“, Любен Каравелов – въпроси и отговори
Публикувано: 2018-02-20 20:01:05
„Българи от старо време“, Любен Каравелов – въпроси и отговори
1.Kоя епоха е пресъздадена повестта
В повестта „Българи от старо време” Каравелов пресъздава епохата на Възраждането.
2.Кога се развива действието?
Действието се развива в края на Възраждането, когато по българските земи например се появяват първите училища.
3.Кои страни от битието и обичаите са пресъздадени в църквата?
Хаджи Генчо е ходил на поклонение в Ерусалим на поклонение. Титлата „хаджия” е резултат от това поклонение. Кръстил се е в река Йордан. Всичко това трябва да ни отведе на мисълта, че е дълбоко религиозен човек и редовно ще посещава църквата. Той никога не казва „аз съм хаджия”, а казва „Аз съм поклонник”. В къщата на хаджи Генчо поип Ерчо редовно освещава със светена вода. Това е български христичнски обичай. Смята се, че когато къщата се освети, злите сили я напускат.
Каравелов иронично вмъква в текста разказ за поп Ерчо, който често ходи на църква, както и да освещава къщите на християните със света вода – пиян. За това му пиянство той, според хаджи Генчо, трябва да бъде разпопен. Хаджията упреква попа, че чете „евангелието като някой дервишин”, когато е пиян.
4.Какво е мястото на мотива на скарването?
Сюжетът проследява житейски ситуации, свързани с два централни образа – дядо Либен и хаджи Генчо. Според лит. критика в повестта е разгледан образът на „чудака”, който нестандартно, по свои си пътища определя лично поведение, дава път на слабости и търси смисъл в живота” /Иван Радев/ Мотивът за скарването извежда на преден план пресичането на две противоположности. Дядо Либен е широко скроен човек, който обича хубаво воно, разточителен и щедър е. хаджи Генчо в това отношение е негов антипод. Той е стиснат, пресметлив. Скарването, от една страна, разкрива два противоположни характера, от друга, внася темата за надпреварата, за съревнованието, за стремежа на Каравеловите герои да се превъзхождат взаимно.
5.Защо е забавена развръзката?
Забавянето на действието се нарича ретардация. Основната функция на ретардацията е да се повиши напрежението, свързано с очакванията на читателите /възприемателите/ на текста. Колкото по-дълго те очакват развръзката, толкова по-голям е техният интерес.
6.Какво в мястото на епилога?
В къщата на хаджи Генча дванайсет попа осветили вода и поръсили всичкия двор заедно с хамбарите и кочеците и както говорят, изгонили таласъма. Хаджи Генчо всяка неделя и по големите празници обядва у дядови Либенови; но не иска вече от старото винце, а пие онова, което му дава Павлиница; даже петте хиляди гроша, които вземал от дяда Либена, той харизал на унучето си.
Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.
В началото на повестта Каравелов е нарисувал една картина на хармония и ред в българското битие. После скарването на дядо Либен и хаджи Генчо превръща хармонията в дисхармония. Скарването внася хаос в битието. А епилогът отново подрежда живота и възстановява хармонията.
Каравелов обобщава, че "Такава е човеческата натура!"
7.Има ли рамка в повестта „Българи от старо време”?
Началото:
Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден: такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен; той всичко знае и на всичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце. По всичко се види, че тоя човек не е напразно имал уши и очи и не е напразно гълтал просеника! Между българите такъв един човек е чисто злато: у другите българи небосклонът е не твърде обширен и това, щото тия знаят, знаят го в еднакъв смисъл, който е останал у тях от дядо и от баба, а хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание и ако е майка му знаяла три, то той знае цели триесет.
Епилогът:
В къщата на хаджи Генча дванайсет попа осветили вода и поръсили всичкия двор заедно с хамбарите и кочеците и както говорят, изгонили таласъма. Хаджи Генчо всяка неделя и по големите празници обядва у дядови Либенови; но не иска вече от старото винце, а пие онова, което му дава Павлиница; даже петте хиляди гроша, които вземал от дяда Либена, той харизал на унучето си.
Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.
В началото на повестта Каравелов е нарисувал една картина на хармония и ред в българското битие. После скарването на дядо Либен и хаджи Генчо превръща хармонията в дисхармония. Скарването внася хаос в битието. А епилогът отново подрежда живота и възстановява хармонията. /Каравелов обобщава : Такава е човеческата натура1” /Хармония – Дисхармония – Хармония/ Така хармонията в българското битие се оказва смисловата рамка на повестта.
В композиционно отношение 1-ва глава въвежда образа на хаджи Генчо, а последната /осма/ глава „Заключение” затваря повествованието също с образа на Хаджи Генчо.
8.Защо е разделена на глави повестта „Българи от старо време”?
Съдържание
- I. Хаджи Генчо
- II. Дружбата на Хаджи Генча с дяда Либена
- III. Сватовство
- IV. Копривщенските свахи
- V. Годеж
- VI. Разкъснало се
- VII. И у ония хора, които са порасли в робство, понякога се появлява енергия
- VIII. Заключение
В композиционно отношение повестта е реазделена на 8 глави, осмата е озаглавена „Заключение’ и изпълнява ролята на епилог. В текста са представени два противоположни образа /дядо Либен и хаджи Генчо/. Те събират в себе си полярно противоположни нагласи. Хаджи Генчо е спестовник, затворен в себе си, пристрастен към всичко старо, дядо Либен е щедър, общителен, разточителен.
Доказването на тази противоположност налага отделянето на образите в самостоятелни смислови цялости – главите в повестта.
Образите са противоположни един на друг, но в същото време са различни и от останалите. Доказването на тяхната различност става например с вмъкването на главата „Копривщенските свахи”.
Разделянето на глави е подчинено на идейния замисъл на писателя. Смисълът налага композицията, съдържанието определя формата на повестта.