„Влезте през тясната порта, защото широка е вратата и просторен е пътят, който води към гибел” /Евангелие от Матея, 7: 13-14/

         Пълното разкриване на всички принципи и норми, произтичащи от Божието слово, е обект на социолози, теолози и специалисти. Факт за всички нас е, че тези принципи съставляват духовната храна на човечеството. Пред съвременното общество предстои един непознат и непредвидим 21 век,  изпълнен със социални и технически проблеми. И сякаш сме повече от друг път обладани от материалната фикс идея да осигурим насъщния хляб и битието си. Повече от друг път бързаме по пътя и забравяме, че трябва да влезем „през тясната порта, защото широка е вратата и просторен е пътят, който води към гибел” /Мат. 7: 13-14/

         Просторният път го намират „мнозина”. Това е лесният път. Често успокоението на тези, които тръгват по този път, е точно това, че там са „мнозина”. За да се върви по този път не  се изискват особени умения и качества, не се изисква борбеност и преодоляване на препятствия. Той е широк, на него има място за „мнозина”, отъпкан е от хиляди стъпки и хиляди грешки. Но води към гибел, защото личността се загубва сред масата, нейната индивидуалност се разтваря в безличието на мнозинството.

         „Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират”/Мат.7:14/, защото това е трудният път. „Малцина” поемат по него, те трябва да са борбени, да са устремени към крайната точка, към цел, към определена посока. Често този път е самотен, няма я тълпата, която да поглъща грешките.  За да се влезе през тези „тесни врата”, за да се върви по този „тесен път”, трябва да анализираш сам всяко изпитание, да се взираш в бъдещето и да не загубиш посоката. Трябва човек да остане верен на себе си.