„Не съдете, за да не бъдете съдени” /Евангелие от Матея, 7: 2-6/

       Библията като  писано отражение на Божието слово заедно с другите свещени книги /Коран, писанията за Буда / е духовната основа на човечеството, защото в нея са заложени фундаментални принципи. Те са развити по-късно в съвременните науки – медицина, право, етика и др. Основен е принципът на равенството.

      Исус приравнява всички хора пред Бога. Бог е носител на идеята за справедливост, а хората трябва да помнят – „Не съдете, за да не бъдете съдени”. Бог /а не човекът/ има „мярка” за  човешките грешки. Еднакви са възможностите пред всеки човек да достигне до царството Божие. А дали ще го направи - зависи единствено и само от самия него. Затова Христос сравнява Божието царство с мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби /Матея, глава 13:47/. Видно е, че няма привилегии при влизането в царството Небесно, то е едно  за всички – бедни и богати, покаяли се грешници и праведни монаси. И само Бог може да отсъди.

        Приемайки християнския принцип за равенството, хората не трябва да съдят ближните си, „защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”./Мат.7:2/ Хората са равни пред Бога, имат еднакви възможности да достигнат до неговото царство и могат да отговарят единствено за своите стъпки по пътя към Бога. Вглеждането в чуждите грешки, изваждането им на показ, проследяването на чуждите стъпки – това са опити да се постигне самоутвърждаване. „Ето, другите са лоши” – казва този, който ги съди. Това, което не казва, е скрито между думите и в контекста, заровено е на дъното на душата – „Аз не съм такъв, значи аз съм добър”. Но „мярката” за справедливост важи не само за „другите”, а и за „нас”. Да съдиш другите и да се опитваш да се самоутвърдиш, стъпил на техните грешки – това е позиция, която е отречена от Исус – „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш”/Мат.7:3/

        „Не съдете, за да не бъдете съдени” е принцип, който е залегнал в основата на съвременното демократично общество. Обществото, в желанието си да не се допуска хората да се съдят един друг и всеки със своята „мярка”, е изградило съдебна система, която търси „мярката” за справедливост, която е еднаква за всички. Освен в правото и в медицината ще открием необходимостта да се приемат хората като равни, да не бъдат съдени за техните грешки, вини и падения. Хипократовата клетва задължава лекарите да помагат на всички хора  т.е. за  медиците всички са равни - бедни и богати, грешници и праведници.

         И моралните норми на обществото са формулирани до голяма степен от принципа „Не съдете, за да не бъдете съдени”, който превръща индивида в член на социума.