„Обичайте приятелите си и се молете за тия, които ви гонят” /Евангелие от Матея, 5: 43-48/
Публикувано: 2018-02-06 12:04:31
В проповедта на планината Христос излага своето учение. Един от принципите в това учение е: „Обичайте приятелите си и се молете за тия, които ви гонят” /Мат. 5: 43-48/
Любовта към ближния е основен принцип в християнството. Духовното развитие на човечеството трябва да върви в посока на умножаване на доброто, а любовта към хората включва в себе си и любов към враговете. Така Христос прощава на своите врагове, на тези, които ни „гонят” и се моли за тяхното спасение. Извежда обичта към приятелите като необходимост, но на тази обич той не противопоставя омраза към тези, които не са наши приятели.
Бог се оказва любов и доброта в човешките взаимоотношения. Но според съвременните изследователи това не е откритие нито на християнството, нито на философите, а е един всеобщ човешки прастар натрупан опит. Както Христос приема хората с божествена любов, така и любовта на хората от векове има духовен и божествен характер. Христос става изразител на идеята, присъстваща в литературните, митологичните и приказните текстове на всички народи, към която се стремят хората от всички епохи. Това е идеята за общество, изградено от хора, които се обичат. Защото такова ще е обществото, в което приятелите се обичат и се молят за спасението на враговете.
Пътят към изграждането на такова общество е труден. Той минава през осъзнаването на това, че е лесно да се обичат приятелите, лесно е да се обичат хората, които ни обичат: „Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда?”/Матея, 5: 46/ и също - „ако поздравявате само братята си, какво особено правите?” /Матея, 5: 47/. Трудно е да се обичат враговете. А Исус съветва: „Благославяйте ония, които ви проклинат”/Матея, 5: 44/. Защото това е начинът да се ограничи пространството на злото и да се разширят хоризонтите на доброто.
Бог е любов, а когато се обичаме, бог е в нас. Обичта към приятели и врагове е процес на превръщане на човека в божество.
