„Приказка за стълбата” /Х. Смирненски/ или приказка за компромиса ЕСЕ

„Без чест ли си прави ти чест” – сатира на една обществена аномалия

„Приказка за стълбата” /Х. Смирненски/ или приказка за компромиса

ЕСЕ

    Обществото като съвкупност от човешки взаимоотношения се подчинява на определени принципи и правила, чието формиране е започнало още със създаването на социалния организъм. Някои от тези морални норми са законоустановени, други са неписани и дори противоречащи на закрепените със закон обществени отношения. Правило е, че издигането в обществото води до компромиси, до обръщане гръб на проблемите на обществения слой, откъдето е започнало изкачването. Дали компромисите са в реда на нещата, или са проява на егоизъм?

     За да достигнем до отговора на този въпрос, можем да разсъждаваме върху „Приказка за стълбата” от Х. Смирненски. Това произведение показва един принцип, според който индивидът  в обществената йерархия си поставя за цел достигането на по-високо обществено положение. В стремежа да направи това, той прави компромис след компромис, докато забравя за проблемите на хората, които са на едно по-ниско равнище на материалното благополучие.

     Този принцип не е порочен, егоистичен и пагубен за обществото. Напротив, той е пътят, чрез който човечеството прогресира. Друг е проблемът, който поставя Смирненски, а именно, че за постигането на поставената цел се използват неморални средства. Поетът ни разказва за цената на компромисите с ценностната система.

      Енергията на човека не може да бъде насочена едновременно нагоре и надолу. Оправдано е личността да отклони вниманието си в посока на поставената цел. Важно е обаче средствата за постигането на тази цел да са обществено приети, да са морални. А дали индивидът ще погледне назад към социалната прослойка, от която започва своето изкачване е въпрос на гражданска позиция и ценностна система. На практика обаче става така, че издигналите се по нечестен начин хора са със сериозни отклонения от една базирана на съвременния морал ценностна система. Компромисите водят до последиците, описани в „Приказка за стълбата“ – издигане чрез нарушаване на морални норми. В конкретното произведение персонажът започва да прави компромиси със своите граждански задължения, а те са да се противопоставя на всяка социална несправедливост. Защото само при осъществяване на това задължение е възможно формирането на гражданско общество, което да има решаваща роля в развитието на определен социум. С всеки компромис изкачващият се по стълбата започва постепенно да нарушава задълженията си на гражданин в името на личностното си издигане. Това изкривяване на нормалния процес за преминаване към по-високо обществено положение е широко обсъждано и от чуждите автори. В „Процесът“ Кафка показва един свят, в който хората са направили компромиси със своята ценностна скала и са продали душите си за постове. Съдия, свещеник, следовател, обикновен чиновник – зад тези постове няма хора, чиято ценностна система е основана на християнска етика, има студени чиновници и ако влезем в тона на „Приказка за стълбата“, може да кажем, че са продали душите си на дявола.

        Издигането чрез компромиси е „безчестен“ начин и причинява вредни последици за обществото. То изпраща на важни ръководни постове хора с отклонения от една демократична, съвременна, християнски ориентирана ценностна система.

        Трябва да се констатира фактът, че поведението на младия момък от „Приказка за стълбата“ още от самото начало на произведението предполага, че в неговия характер съществуват предпоставки за последвалото нравствено падение в името на материалното благополучие. Той казва: „О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе“. Желанието за отмъщение показва негативни чувства, натрупани в душата на младия мъж. Издигането по „безчестен“ начин е възможно само ако духовното развитие на индивида отговаря на определени предпоставки. Издигането до определено нравствено ниво води до осъзнаване на вредността от изкачването по стълбата на благополучието по неморални правила и чрез компромиси с моралния ни облик.

        В тази насока е необходимо да се насърчава културата и образованието. Те трябва да бъдат изведени като приоритети. Това би решило в дългосрочен план множество социални проблеми като корупция и длъжностно присвояване. Защото те са плод на желанието на индивидите да се изкачват по стълбата на материалния просперитет по обществено неоправдани начини. Колкото по здрава е ценностната скала, толкова по-малко са компромисите, които бихме правили с нея.