„Синове”
Публикувано: 2018-08-27 09:54:09
„Синове”
Всеки някога, някого е погребвал,
я баща, майка, я близък роднина…
Но ние сме други, а не кои и да е
и не погребваме кого и да е, а Родина !
Все още мърда, но кой да я чака –
спускай въжето, изпускаме влака,
розите - също, долу при нея,
нямаме време поп да й пее…
Да погребеш Родина, акъл се иска !
Някъде някой, да си чул, че му стиска ?
Но ние сме друго, от друго тесто –
има кой да ни казва как и защо.
Кой от Чирпан и кой от Загоре –
до един всички от лъв сме нагоре !
Никой не може да ни опре,
да забрани нещо – от къде накъде !
Ние сме, знаеш, бамбашка хора,
някои казват - сме за затвора…
Да, ама те, да имат да вземат,
искат-не искат, ще ни приемат.
Хитри сме ние, като лисици –
дадем оставка – избори правим,
от избор на избор – по купче жълтици,
как да ни хванат, честно си грабим.
Е, за това - вън всички младежи,
щото те знаят как да се ежат,
армия няма, да ни накаже –
смее ли някой гък да ни каже !
Да я оставим да си живее ?
Как ли пък не, че Вуте да пее ?!
Заповед има : Пепел и плява !
И да е лоша, то пак си слава.
Тъй че какво ли съм седнал да плещя,
а ти, глупако, спри да се блещиш !
Няма какво да ти обяснявам.
5 пари, за нищо, отдавна не давам.
То и каква ли, но си е наша Родина –
с от кол и от въже ненужна пасмина –
каквото си искаме, това ще я правим.
Да плачем за нея ? – Не са ни познали !
Я, по света, колко Родини !
Свършвам тука и ще заминем.
Малка е тая - шепичка, тясна –
хващай лопатата, че окъсняме !
Каквото сме взели, взехме да има –
ще си го носим с нас, у чужбина.
А чи, то тука, какво ли остана –
нито за Вуте, нито за Стана…
И под пръстта мърда пуста Родина !
Трупай и камъни, камъни има.
Да можеше, някак, да вземем и тях,
ей тъй, за спомен и от ищах…
Кръст ли? Какъв кръст? И без кръст може !
Някога, някой, ако познай де е, нека й сложи.