Aд и Рай в човешката душа Есе /провокирано от „Ад” на Данте/

    Пред човечеството предстои  един непознат и непредвидим век,   изпълнен със социални и технически проблеми.И сякаш сме повече от друг път заети с материалната фикс идея за насъщния хляб и битието си. В забързаното ни съществуване не ни остава много време да се замислим над основните въпроси, които по-често или по-рядко са вълнували предшествениците ни: кои сме ние,  откъде идваме и накъде вървим. Съществува ли отвъдното, съществуват ли ад и рай, или всичко е само това - тук и сега? Стремежът да се опознае отвъдния свят е разкрит в „Ад” на Данте, но хората от древни времена търсят обяснение за съществуването на човека след смъртта, за Рая и Ада.

      Адът на човешката душа е в страха от неизвестността. Човешката душа е арена на вечната битка между доброто и злото. Победата на доброто над злото отвежда човека в Рая, а победата на злото над доброто – в Ада.

   Битката между „аз” и „другите” може да завърши с прошка, но в битката на „аз” с „аз” въпросът с прошката е по-сложен. Да простим на себе си за сторените грехове е най-трудната задача, пред която може да бъде изправена една душа. Задача, която може да превърне живота в ад. Адът на човешката душа може да бъде в отвъдния свят, но може да се окаже, че съществува и тук – на земята. Раят също може да бъде цел, мечта, илюзия. Но ако душата на човека живее в хармония със себе си, тя е открила своя Рай тук – на земята.

     Паралелите между земния и отвъдния свят, които Данте прави в своята книга, разширяват пространството на ада и рая в човешката душа. Дори и да е само в отвъдния свят, Дантевият ад започва от земното битие.

    В отвъдния свят е пълно със страдащи души, но болката и страданието им са започнали тук – на земята. Във вечната битка между доброто и злото тези страдащи души не са намерили сили да отстояват доброто, не са получили прошка от „другите”, не са могли да простят сами на себе си. Символното значение на ада и в библейските, и в последвалите ги литературни текстове включва в  себе си,  от една страна, идеята за възмездието,  от друга страна,  образно представя трагедията до която водят човешките грешки и духовната пустота. Победата на злото над доброто отвежда човека в Ада. И няма значение дали това е отвъдният Ад, за който говори Данте, или е земният Ад, в който се е превърнал животът на човека.

         Според християнството целта на човешкото съществуване е  да се усъвършенства душата до ниво, в което не може да се греши. Прошката е път към изхода от ада на човешката душа. Да простим на другите, да простим на себе си и да потърсим пространството на доброто. Верният път към Рая е  самоусъвършенстването ни, водени от една или друга религия или водени от собствената ни съвест.

           Ако прошката е път към изхода от земния и отвъдния ад на човешката душа, какво може тя да направи, за да не попада изобщо в него. Достатъчно ли е да спазва например правилата в християнската декада /10-те божи заповеди/? Ако не лъже, не краде, не прелюбодейства и т.н. , човек може ли да избяга от ада? Ще стигне ли в Рая?

    Както в Дантевия „Ад”, така и в земното си битие, човекът  не може да избяга  от изпитанията,  пред които е поставен  от живота и съдбата си. Животът е непонятен,  необхватен,  наниз от грешки и молитви за прошки.