“Една молитва за словото вчера и днес"

ЛИС

"Азбучна молитва", Константин Преславски

Константин Преславски е сред последователите на светите братя Кирил и Методий и е представител на Преславската школа, която развива книжовна дейност през 9-10 век не само в столицата Преслав, а в цялата Преславска област на Североизточна България. Начело на Преславската школа застават владетелите Борис (9 век – 907г.),  Симеон (893-927) и братът на Борис – черноризец Докс. Книжовното дело на Константин Преславски включва “Учително евангелие“ от 893–894 г., което съдържа: “Азбучна молитва“, “Поучителни беседи“ (51 на брой, оригинална е само 42 беседа), “Черковно сказание“, “Историкии“; “Проглас към евангелието“ (има мнение, че негов автор е Константин-Кирил Философ).

        Художествената стойност на “Азбучна молитва” откриваме в единството на форма и съдържание, в цялостния подход към темата, в изявата на чувствата, в цялата идейна и художествена разработка. И идейният, и формалният анализ на текста водят до извода, че произведението е една молитва за словото, видяно с оглед неговото минало, настояще и бъдеще. В “Азбучна молитва”, както и в останалите съставни части на “Учително евангелие”, намират отзвук културно-историческите завети на Кирил и Методий. Оригиналното заглавие на молитвата е “Пролог за Христа отмерен на тълкуванието на Светото евангелие, написан от Константин”, но е прието да се нарича “Азбучна молитва”, защото стиховете в акростих предават глаголическата азбука.

        Творецът се насочва към жанра на молитвата. Това е най-древният жанр в религиозната култура на човечеството. В молитвата хората изповядват съкровенните си желания, водени от надеждата, че ще получат божествената подкрепа. В произведението на Константин Преславски откриваме характерните структурни особености на жанра на молитвата. Тя е написана от първо лице и в нея авторът се обръща към бога. Но за разлика от средновековните молитви, в тази творба индивидуалната молба преминава в молбата на духовния водач, загрижен за съдбата на своя народ. Произведението е написано на глаголица по реда на глаголическите букви.

        “Азбучна молитва” е стихотворна възхвала във формата на акростих на славянобългарската писменост. Това е широко разпространена през Средновековието литературна форма. Акростих (от гр. аkros – краен, stichos - стих) е “стихотворение, в което началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу, образуват думи или изречение” /Речник на литературните термини/. Тази литературна форма се появява около 450-440г. пр.н.е., а за нейн създател се счита Епихарм. През средновековието истинските неща се смятат за невидими за окото и в духа на това разбиране акростихът изпълнява функцията на тайно послание. В България акростихът се появява през 9 век под влияние на византийските образци и “Азбучна молитва” се смята за едно от първите стихотворения с такава форма. Началните букви на всеки стих от произведението на Константин Преславски, прочетени отгоре надолу, образуват азбуката. Фактът, че азбуката става акростихов модел показва свещеното място, което й отрежда Константин Преславски.

В старобългарския оригинал “Азбучна молитва” се състои от четиридесет дванадесетсрични стихове. Числото четиридест е библейско и символизира преход (това е броят на дните, които Христос прекарва, отдаден на молитви в пустинята; възкръсналият Христос се възнася на небето 40 дни след разпъването на кръст; в Стария Завет Моисей води евреите 40 години през пустинята, докато ги заведе до обетованата земя). В символиката на числото е заложен и  конкретният смисъл на текста предвид мястото на “Азбучна молитва” сред другите части на “Учителното евангелие”, творбата е преход от встъплението към същинската част. Всеки от първите 36 стиха започва със съответната буква  по реда на старобългарската глаголическа азбука с няколко изключения. Последните стихове съдържат финална формула.

        В началото на молитвата е изведен АЗ – “Аз се богу моля с тия думи”. Откривайки светлината на словото, човекът се е насочил към божествената светлина, която осветява душата. Така словото се оказва връзката между „вчера” и „днес”. Молитвата разкрива желанието на автора да  върви по пътя на братята Кирил и Методий – “Сега вървя по дирята на учителите”. Следвайки техните дела, той иска да предаде словото божие, да го възхвали, да насочи вниманието към значението на това слово. Първият славянски епископ във Велики Преслав знае, че ще изпълни мисията си, ако има “херувимска мисъл и ум” и ако е избавен от “фараонска злоба”. Трябва му мъдрост (“да започна мъдро да описвам”) и сила (“да получа сила и мъдрост”). За да ги получи, той трябва да бъде достоен, “защото ти даваш сила на достойните”. Тленното е отхвърлено, на преден план е изведено духовното начало, защото то при всички случаи е свързано с Бога.

    С реторични възклицания и привличане на образни сравнения Константин Преславски обяснява нагледно  философско-богословските идеи на творбата. Божият закон е “светилник на живота” и “светлина в пътеките на този,/ който търси евангелските слова”. Това са скрити сравнения. Натрупването на образи, свързани със светлината, насочва вниманието към семантичната опозиция светлина-тъмнина и се утвърждава тезата, че този, които не приеме словото на бога, се обрича на живот в тъмнината. Поетичните образи са свързани със светлината като символ на божественото. Метафоричният глагол “лети”(“Лети сега и славянското племе към кръщене”) издава устрема и в същото време показа , че за автора словото е развитие, движение напред към духовното израстване на народите. Реторичните възклицания (“Твоята милост горещо молят, боже!) и авторовата приповдигната емоционалност съдействат за художественото въздействие на текста.

        Молитвата за бъдещето на  славянското слово е построена върху антитези. Откроява се засилената употреба на абстрактни съществителни (слово, дух, светлина, милост, сила, мъдрост, радост, скръб). Често те са струпани в градация“комуто подобава чест, сила и слава”.              

 “Азбучна молитва”  има самостоятелно литературно-историческо значение и сама по себе си според литературните изследвачи оказва значително влияние върху произведенията в мерена реч през старобългарската епоха. За българите от 9-10 век, които току-що са се разделили с езическите божества, “Азбучна молитва” е била вълнуващо и възпитателно произведение. Тя е задоволявала художествените и естетическите нужди през старобългарската епоха независимо от религиозното съдържание.