“Каква полза за човек ако придобие цял свят, а погуби душата си...”

Eсe

Евангелие от Марко

В далечната 480 г. пр.н.е. един източен философ, носещ името Сидхарта Гаутама – Буда в предсмъртния си час казва: “Всичко в човешкия живот е преходно. Погрижете се за своето спасение”. По същото време в древен Рим мисли като:” Omnia mea me cum porta” / Всичко свое нося със себе си/ и “Sic tronsit gloria mundi” / Тъй преминава славата световна/ са сред постиженията на изучаващите философията. Идеята за преходността на материалните обекти /към които спада и тялото/ и за безсмъртността на духа е сред най-старите философски доктрини на човешкия род. Религии като тотемизъм, паганизъм, зароастризъм, юдеизъм съдържат в основите си концепцията за дух и материя. Дори съвременната наука в лицето на Айнщайн не отрича това, а само лаконично отбелязва:”Всичко е относително”.

Беглият поглед към мисловните човешки достижения от времето преди Исус ни убеждава, че той идва с мисията да ни припомни законите на дедите си: ”Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите” /Матея 19:17/. Ретроспекцията към миналото налага и един важен извод. Идеята за корелацията душа-тяло е основа на всяка една религия. Няма известна официална религия, която да отхвърля тази теза. На пръв поглед християнството взаимоизключва материалните и духовните блага. Но това е само привидно. В Евангелието на Марко четем:

”Чада, колко е мъчно да влезе в божието царство оня, който се уповава на богатството. По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в царството небесно” /Марко 10:24,25/ .

В действителност както будизма, така и християнството търси средата между двете крайности. Буда казва:”От две крайности се пазете – чувствените наслади и умъртвението на плътта.” Като него и Исус търси “златната среда”, утвърдена като най-добра за хората още от времето на Аристотел. Противно на някои по-късни християнски тълкувания и учения /гладуване, исихазъм, аскетизъм/ Исус не проповядва борба срещу плътските удоволствия. Той търси средата, която е внушавана на хората и от Питагор: ”Не превишавай мярата”, и от древните китайски мислители, които издигат правилото:”Благородният мъж се стреми към средината”.Търсенето на умереност и баланс става основа за моралната философия на Блез Паскал, който апелира за съблюдаване на средината. След като остро осъжда богатите Исус казва:” Вземете, яжте; това е моето тяло...” /Марко 14:22/ .Тези негови думи разкриват взаимовръзката между божественото /духовното/ и материалното. Исус не иска да прекрати тази взаимовръзка, да я разкъса, да прекъсне линията материално-духовно. Той се стреми към баланс между двете страни на човешката същност.

Постигането на такъв баланс е гаранция за добър живот и на земята, и на небето.Ако на везните натежи едната страна, човешкото битие се обезсмисля , затова “Каква полза за човек ако придобие цял свят, а погуби душата си...” . Силният човешки стремеж към богатство изменя равновесието между материално и духовно. Едното /материалното/ в случая се издига, а другото /духовното/ се уврежда. Налице е дисбаланс.

В своето учение Исус прави опит да попречи на разпадането на връзката между тялото и духа, между материалното и нематериалното. Евангелските текстове са свидетелства за този опит. Исус учи хората как да бъдат в хармония със себе си. Как да не изпадат в крайности. И съвременната наука потвърждава, че на всяко действие има равно по сила противодействие /Закон на Нютон/.

Всяка крайност е последвана от равна на нея друга крайност. И така, докато не се достигне средата. Можем да скъсим пътя, ако се вгледаме в евангелските текстове, ако се вслушаме в думите на Исус.