От сблъсъка на човешкия разум и безразсъдното мълчание на света се ражда абсурдът” А.Камю
Eсе
Вглеждайки се в себичност_ на човешкото сърце немски_ философ Лесинг отбелязва че не сърцето а разум_ трябва да служи на духовни_ живот. Резултат_ от това служене е просветлението и извисяването на сърцето. И за френски_ мислител и представител на атеистични_ екзистенциализъм А. Камю разум_ анализира духовни_ живот на човек_ но в резултат се стига не до просветление а до прозрение не до извисяване на сърцето а до лишаване от всякакви илюзии относно смисъл_ на човешкото съществуване . Следователно самото съществуване на човек_ е абсурдно .
Митологични_ образ на Лаокоон онагледява философските и естетически възгледи на Лесинг а древни_ образ на Сизиф олицетворява за Камю бе/зс-с/мисленост_ на човешки_ живот. Сизиф вечно търкаля камък нагоре по планината но този камък отново се смъква надолу щом стигне върха. Трагедията на Сизиф идва от ос/ъ-а/знаване на бези/з-с/ходност_ и безпомощност_ от ос/ъ-а/знаване на абсурдната си участ. Болката на Сизиф според Камю е само в началото когато e открито безсмислието – само в момента на прозрението. Ако човек e осъзнал своето „сизифовско положение” той се стреми да потърси изход. Така се раждат бунтове и революции. Но за френски_ философ самотата на човека в този абсурден свят е безизходна. Единственото истинско и възможно действие на човек_ е да съзнава своя живот своя бунт своята свобода. Безразсъдното мълчание на свет_ се сблъсква с човешки_ разум който търси и анализира духовното начало за да стигне до един верен абсурд.
до извисяване на сърцето а до лишаване от всякакви илюзии относно смисъл_ на човешкото съществуване. Следователно самото съществуване на човек_ е абсурдно.
Лесинг, Камю и Фокнър ни призовават постоя/нн-н/о да търсим и да питаме себе си, Георги Марков в есето „Твоята Америка” ни заявява: „Всеки трябва сам да открие своята Америка”.
Отговорите са в нас. Дори да са абсурдни защото са родени от сблъс/ъ-а/к_ на разум_ с безразсъдното мълчание на свет_ . Важното е че съзнаваш своя живот своя бунт своята свобода. Ако приемем че абсурд_ е факт по отношение на човешкото съществуване остава открит въпрос_ ограничени или неограничени са човешките възможности. Може ли и ако може как човек_ да се справи с този абсурд? Всеки сам трябва да попита себе си за отговор_ .
Ако не да победим нека поне се научим да живеем /с-със/ сизифовското чувство за безизходна самота. За оръжие в тази вечна всечовешка битка може да бъде използвана добротата в сърцата ни красотата в душите ни. Осъзнавайки абсурдност_ на човешкото съществуване и загубвайки своите илюзии можем като Достоевски да пот/ъ-а/рсим спасение в човешки_ стремеж към красота, като Лесинг да свържем просветлението /с –със/ чистотата в сърцата ни.
Когато през връчват на Албер Камю Нобелова награда Уилям Фокнър му изпраща следната телеграма:„ Отдават почит на душата, която постоянно търси и пита себе си”.Мисля че в плен на това абсурдно търсене е всяко мислещо същество. Не че някой е в състояние да намери отговорите но трябва да сме уча/ст-с/ници в това търсене да се противопоставим /с-със/ разум на безразсъдното мълчание на свет_ .
Между Лесинг и Камю между извисяването на сърцето и лишаването от илюзии в резултат на аналитичното и разумно осмисляне на свет_ е моята позиция на човек от Разумното вглеждане в действителност_ открива нейните абсурди но в същото време води до чистота на сърцето която ни прави способни да обичаме добродетелта заради самата добродетел да се стремим към човешко съвършенство . Дори да знаем че то е невъзможно. Всички ние сме Сизифовци и сме щастливи до миг_ в който прозрем това. Но прозрението трябва да ни натовари не с песимизъм отчаяние и чувство за безизходна самота а с мъдрост и способност да творим добро. Скалата е наказанието на Сизиф. Може би е проклинал всеки камък всяка песъчинка от познатата му до болка скала. А скалата може да придобие различни форми. Лаокоон който изпитва неимоверна болка е изваян не /с-със/ вик а /с-със/ стон. От камък_ с много труд можем да изваяме душата да му вдъхнем живот и красота. И в най-тежката житейска ситуация човешки_ стремеж към доброта към чистота на сърцето трябва да е по-силен от отчаянието.
