Maгията на словото

Eсе

На въпроса: какво всъщност представлява словото, може да се отговори по различен начин в зависимост от каква гледна точка ще пристъпим към него – психологическа, научна , философска, религиозна. Но всички гледни точки се обединяват ако приемем, че Словото е мостът към нашата изначална човешка същност. Магията на словото е в неговата многозначност и многовариантност. Затова магическата му сила не се подчинява на строгите закони на логиката. Можем да си изработим най-добрите стереотипи и пак на моменти да бъдем безпомощни.

На 18 години руският писател Фьодор Михаилович Достоевски пише в едно писмо до брат си Михаил: “ Човекът е тайна, тя трябва да се разгадае. Аз се занимавам с тази тайна, защото искам да бъда човек”. А тайната, до която Достоевски се опитва да се докосне , може да бъде разгадана само ако се осмисли магията на човешкото слово.Затова руският писател става един от майсторите на словото в общочовешката културна история. Той е разбрал, че всеки от нас възприема словото по своя си диапазон, в мяра и степен, равни на самите нас. Превръщаме словото в наше огледало, защото никой не може да надскочи себе си. Така нашето слово разплита във всички посоки малката ни човешка вселена и в същото време ни напомня, че принадлежим към голямата и стара човешка галактика, включва ни в нейния ритъм и значение. Словото ражда сълзи и смях, разединява и събира, разрушава и лекува, развързва и завързва настоящето и миналото, разума и паметта. “Споменът за живота винаги ще тича по петите ни” – казва Йордан Радичков в новелата “Спомени за коне” . Стъпките на този спомен са нарисувани със слово. Спомените са слово за преживяното, те са тежък словесен товар, който не може да бъде изтеглен от коня по нанагорнището, но ще бъде изтеглен от човека по нанагорнището на неговия живот. Паметта може образно да се представи като човекът-кон, понесъл своя словесен товар.Словото рисува. Без него всички образи и картини ще се превърнат в подвижни пясъци, които изтичат през пръстите и шепите остават празни. Словото облича в дрехи нашите голи представи за света, за добро и зло, за красиво и грозно. Дори и когато нашето слово е лъжа, то пак говори за вечния стремеж на човека да бъде по-велик от определения му жребий, от предначертания предел на всемогъщия бит, който ни заобикаля и поробва.

Магическата функция на словото се откроява в нашия “болен “ свят, който може да бъде излекуван само с любов, доверие , доброта и хармонично световъзприемане, което е залог за бъдещото битие на човечеството. Това изисква магическа вяра в силата на диалога. Всяко слово може да е магическо , ако е в диалог с друго слово. Тогава то съединява стоящи далеч един от друг обекти и открива в различното еднаквото. За да притежаваме магията на словото трябва да уловим многообразието, богатството на човешките взаимоотношения, да изживяваме и осмисляме битието си, да умеем да подреждаме житейските късчета в многообразно и противоречиво цяло. Магическата функция на словото го прави по-силно и по могъщо от разбиращия и изсушаващия живота разум. Магията се оказва по-силна от разсъдъка, от истината, по-жизнена от прозата на битието ни. И дори да няма богове на Олимп, човекът ще си ги създаде. С магията на словото ще създаде и самия Олимп. Тази магия може да ни превърне в Одисей , който където и да се намира в мислите и сънищата си е в своята Итака . Или в Ной, който пренася във времето спомените си, затваряйки ги в огромен ковчег.

Цялата истина за света - сегашния и изтелкия във времето – това е словото! Затова слово ще има дотогава, докато съществува човечеството, нещо повече, именно словото ще предпази мислещата материя от самоунищожение.