"Маската на лицемерието"

ЛИС

"Тартюф" - Молиер

В  “Тартюф” Жан Батист Поклен, наречен Молиер, слага и сваля маските на своите герои, за да покаже, че неговите идеали не включват лицемерието. То е отречено със средствата на смеха. Молиер пише, че чувството за хумор е това, което отличава човека от животното. Смехът сваля маските на неговите герои и показва тяхната същност.

Първото представяне на комедията е било на 12 май 1664г. След него се налага забрана на комедията от църквата. През 1667г. следва втората забрана на комедията. Защо е била забранявана тази комедия? Защото тя сваля маската на лицемерието. Това е маска на привидна добродетелност и външно благочестие, която много хора носят на усмихнатите си лица. Тя им е нужна още повече, ако имат власт. Маската е един от начините да се запази власта. Освен това маската е нужна на всеки, който има какво да скрие от другите. Крие се в случая не просто лицето, а черти от характера и душевността. Тартюф се оказва не само главното действащо лице на една комедия, той е черта от човешкия характер, едно социално явление, образ - идея, маска, която крие същността.

Маската като явление е съществувала преди Молиер, съществува и днес, триста години след него. Заслугата на Молиер не е в показването й, а в достигането до извода, че човекът с маска, лицемерът е по-страшен и от най-опасните врагове. Защото маската прикрива неговото оръжие, то не се вижда. Всъщност Тартюф разполага с много оръжия. Това са страхът от това какво ще кажат другите, измамното благочестие, прикритото коварство, външната праведност, хитростта, ласкателството, интригантството, подлостта, която не познава граници. Да се воюва с тези оръжия, скрити зад маската, е трудно. Изисква се проницателност, интелект, разум, вяра в избрания житейски път и сила да вървиш без маска, когато около теб светът е маскиран.

В първите две действия на комедията Тартюф не се появява, но това не пречи на читателите да си изградят представа за него. В спора между госпожа Пернел, от една страна, и Дамис, Дорина, от друга, се срещаме с противоположни характеристики на героя и читателят започва да търси истината за Тартюф. Всяка реплика на героите представя едновременно портрета и маската. Оргон е лековерен. Това дава възможност на лицемера Тартюф да осъществява плановете си. Молиер ни показва, че портретът и маската са две различни неща. Трябва да ги разграничаваме. Ако не можем, последствията ще са за нас самите.  В 4-та сцена на 1-во действие Дорина обяснява на Оргон, че Тартюф “вечеря си набожно/ и сам пред нея там изяде с доста труд/ две пилета на шиш и половина бут”. Отговорът на Оргон е: ”Ах, клетият човек!”. Четири пъти се появява това негово възклицание в диалога между Дорина и Оргон. Тя обяснява колко добре живее Тартюф, той съчувствено повтаря “Ах, клетият човек!”. Това повторение постига комичен ефект и насочва към маската на Тартюф, от една страна, а от друга,  към лековерието на Оргон, който просто не забелязва тази маска. Факт е, че има хора с маски. Но има и такива, които със своето неумение да открият маскираните, създават почвата за благоприятното съществуване на маската в обществото.

Тартюф налага върху себе си маската на добрия и смирен християнин. Маската показно подчертава милосърдието и целомъдрието му, но героите, в чийто дом се е настанил Тартюф, все още не са достигнали до прозрение. Оргон е готов да омъжи дъщеря си за Тартюф, без да се замисли, че Мариана обича Валер, че само за него желае да се омъжи. Прикрит зад християнския морал, Тартюф го използва като оръжие за извоюване на собствени облаги. Набожността  за него е маска. Сваля я, когато сметне за необходимо: “Небето?! Щом е то – тогава лесно нещо:/ подобни пречки аз премахвам доста вещо”.

Молиер обобщава явлението лицемерие, заговаряйки чрез Тартюф с гласа на всички лицемери по света: “Но хора като нас горят със таен плам,/ спокоен е човек, облегне ли се нам,/ че с грижите за нас, за чистото си име/ любимото лице ний, без да щем, щадиме./ Единствено при нас ще найде всеки плах/ любов без хорски шум и сладости без страх”. Обещанието на Тартюф да мълчи, ако Елмира отстъпи на неговите настоявания, е разголване на лицемерието: “Набожникът – и той човек е най-накрая.” Маската се оказва удобна, когато искаме да оправдаем делата си. И както казва Тартюф: “осъжда ни света за туй, що стане знайно,/ а ний не вършим грях, кога грешиме тайно”.

Невидимата маска на Тартюф може да се свали с бдителност, разумно вглеждане в делата на човека, интелект и проницателност. Трябва да забравим за лековерието, да не допускаме хора с маски да оказват влияние върху нашите решения. Рано или късно всеки достига до прозрението на Оргон: “Под една набожност, кротка, вярна,/ да крий душа дотам двулична и коварна”.

Маската кара хората да размислят и да бъдат бдителни. В думите на Клеант: “Делете същността от външната проява,/ не бързайте с възторг, вървете по реда/ и дръжте се и тук във златната среда:/ на лицемера чест недейте вий отдава,/ но и набожността недейте оскърбява/ и нужно ли е тук да паднете във грях,/ сгрешете по-добре към първия от тях” Молиер ни дава своята рецепта за живот в общество, в което маската неизменно съществува и търси своите жертви.