“Моята представа за старобългарския писател“

ЕСЕ

Стара българска литература

Всяко време има нравствени норми и идеали, които формират представите за писател. Произведенията на старобългарската литература изграждат един обобщен образ на старобългарски писател, който съчетава взискателност и трудолюбие, чувство за дълг и отговорност, съзнание за собствено и национално достойнство, съвест и преклонение към словото. В същото време зад контурите на този обобщен образ се открояват индивидуалните щрихи от портрета на старобългарските творци.

       Създателят на старобългарската писменост – Константин Кирил получава прозвището Философ и това не е случайно. Мирогледът и естетиката му са свързани с християнството. Кирил смята, че трябва: „Да се познаят божиите и човешките неща; да се приближи човек до Бога, доколкото е възможно, и да се приучи чрез добродетел да стане по образ и подобие като онзи, който го е създал”. Разграничавайки божиите от човешките дела, авторът на славянската писменост всъщност търси усъвършенстването на човешката личност. За него делата са важни. С делата си човекът може да се усъвършенства и да се приближи до своя създател – Бога. Освен с Бог, завършената и цялостна личност според Кирил е свързана с учението и науката. Представата за старобългарския писател би била непълна, ако не се осветли вярата на писателя в силата на учението. Вярата му в науката може да се сравни с  вярата в християнските ценности.

        Най-същностната черта от моралния облик на Константин Кирил Философ е човеколюбието. Ето защо той заявява на своите противници: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи”. Тези редове са своеобразна идеология на славянството, която изключва национализма.

      Всички старобългарски книжовници вземат отношение към делото на Кирил и Методий. Но ако за Константин Кирил Философ съвършеният е Бог, за Константин Преславски и Черноризец Храбър носители на идеала на времето за съвършена личност стават самите братя – Кирил и Методий. Добродетелите и качествата им са достойни за възхвала. Тяхната единственост и неповторимост се проектира върху делото им. Достатъчно е да се вгледаме в качествата, на които се възхищават старобългарските писатели, за да изградим своя представа за тях. Те ценят бистрата памет, мъдрост, прилежност в учението, кроткия нрав и широката култура, съобразителността и остроумието на Солунските учители. Личността на Методий остава в сянката на неговия брат. Фактологическият материал /изворите/ представя Кирил като основна фигура в създаването на азбуката. Не е случайно, че една от двете азбуки носи неговото име  - не създадената от него /глаголицата/, а сътворената от учениците му /кирилицата/. Методий е само най-близкият помощник. От една страна, той може би не е притежавал всички дарби на брат си, може би е бил по-практичен в делата, от друга страна, преживявайки смъртта на любимия си брат и след като сам е извор за житиеписеца на Кирил, е приписал по-голяма част от общите дела на по-малкия си брат, било от идеализиране на любимия покойник, било от скромност. Представата за старобългарския писател би била неточна, ако не се отбележи неговата скромност.

         Жизненият и нравствен идеал на Константин Преславски е да върви по дирите на учителите си, братята Кирил и Методий, да ги следва с делата си и да изрази радостта си от пробуждането на хората със силата на словото. „Азбучна молитва” разкрива този идеал: „Сега вървя по дирята на учителите./ Следвайки името и делата им,/ ще направя явно евангелското слово”.

         Към така очертаното нравствено пространство на Константин Преславски Черноризец Храбър прибавя активна, действена позиция, която го прави защитник на славянската чест и достойнство. Той застава зад демократичната идея, че всеки народ трябва да твори на свой език и да създава своя култура. В това отношение писателят се явява приемник на Константин Кирил Философ, който издига същата идея в „Беседа против триезичниците”. Искането за равенство между народи и езици допълва представата ни за старобългарския писател с една много стойностна негова черта – демократизъм.

        През разстоянието на вековете представата ни за старобългарския писател откроява още по-ясно стойностните черти на неговия нравствен облик – мъдрост, скромност, демократизъм, отричане на национализма, преклонение пред силата на словото и науката, отстояване на творческия и гражданския „аз”. Оказва се, че представата ни за този писател може да бъде изградена само с духовни контури, но тези контури са толкова мащабни, че обхващат профила на следващите векове, профила и на нашето съвремие.