Държавен изпит – Специалност Журналистика, втора специалност Българска филология – съдържание и развити теми за подготовка.
Местоименията са думи, с които при определени условия и обстоятелства могат да се заместват съществителни, прилагателни или числителни имена. Видове местоимения Примери 1.Лични местоимения аз, ти, той, тя, то, ние, вие и др. 2.Притежателни местоимения мой, твой, негов, наш, техен и др. 3.Възвратни местоимения Възвратно лични – себе си, се, си; възвратно притежателни…
Дефиниране на понятието Числителното име е изменяема част на речта, която означава численост /количество, брой на предметите или числения им ред в дадено множество/ За по-голяма краткост освен с думи в писмената реч числителните имена могат да се предават с особени писмени знаци, наречени цифри – арабски /за количествени/ и римски /за редни/. Лексикално-граматически разреди…
Дефиниране на понятието Прилагателното име е дума, с която се назовава признак, качество или свойство на предмет. То може да превръща означеното от съществителното име понятие от родово във видово /родово понятие – роза, видово понятие – червена роза/. Лексикално-граматически разреди По значение прилагателните имена са: –качествени – с тях се назовават признаци, качества и…
Дефиниране на понятието Съществителното име е дума, с която се именува /назовава/ конкретна или абстрактна величина. Лексикално-граматически разреди Съществителни нарицателни – Съществителни имена, с които се назовават класове обекти или всеки отделен обект в съответния клас, напр. дърво, дървото, дървета, дърветата Съществителни собствени – Съществителни имена, с които се дават индивидуални названия на отделни, единични…
Семантично-граматическа, морфологична, синтактична класификация на думите като части на речта. В зависимост от някои общи семантично-граматически, морфологични и функционални особености в изречението всички думи от речниковия състав на езика се разпределят в три различни граматически класификации: семантично-граматическа, морфологична и синтактична. Семантично-граматическа класификация. Според нея всички думи от речниковия състав на българския език се разпределят…
Тенденции към аналитизъм: отпадане на падежите; аналитични форми за бъдеще време; аналитични форми за изразяване на степен при прилагателните; аналитични глаголни словоформи. Тенденции към синтетизъм: определеност /положение/ и др. Граматикализация на нови значения: преизказност, резултативност, относителност и др. Други особености. Под синтетичен или аналитичен граматически строй /синтетизъм или аналитизъм/ се разбират начините, по които се…
Предмет на морфологията. Морфологията е дял от граматиката, в който се изучават преди всичко формите на думите – правилата за тяхното образуване и свързаните с различните форми на една дума граматически значения. В българския език по-голямата част от думите се употребяват с различни варианти /напр. град, градът, града, градове, градовете/. Всеки отделен вариант на думата…
Речниковият състав на езика зависи от смисловите и формалните връзки между думите, които определят вътрешната страна, лексикалното значение и формата на думата. Смята се, че думите в българския език надминават сто хиляди. В различните области на науката, знанието и речевата практика заедно с общия лексикален запас се активизират и друг кръг от думи на речника….
Многозначност на думата Способността на думите да притежават повече от едно значение се нарича многозначност или полисемия. Многозначните думи съставят около една пета част от лексикалните единици на съвременния български език. Най-голямо е количеството на двузначните думи. С увеличаване броя на значенията количеството на многозначните думи намалява. Това е така наречения закон за „убиване на…
Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми – 6 гласни /а,ъ, о, у, е, и/ и 39 съгласни /п,п’, б,б’, ф,ф’, в,в’, т,т’, д,д’, с,с’, з,з’, ц,ц’, дз, дз’, ш, ж, ч, дж, к,к’, г,г’, х,х’, м,м’, н,н’, р,р’, л,л’, й/. Вокалната система /системата на гласните/ се е развила, като се…
