Държавен изпит – Специалност Журналистика, втора специалност Българска филология – съдържание и развити теми за подготовка.
Различните синтактични връзки и начинът, по който простите изречения се свързват в състава на сложното, определят наличието на различни видове сложни изречения: Сложни съчинени При тях отделните прости изречения в състава на сложното имат относителна самостоятелност. Съединителни Връзките, които се използват между отделните прости изречения, са безсъюзни или съюзите И, ТА, ПА, ТАКА СЪЩО,…
Частите на изречението са: Главни Второстепенни · Подлог · сказуемо · определение · допълнение · обстоятелствено пояснение Подлогът е основен структурен елемент на всяко двусъставно изречение. Категорията предметност обобщава неговото граматично значение. Предметът, означен с подлога, може да бъде лице или предмет, явление или признак. Като вършител на действието подлог търсим с въпросите…
Простото изречение има едно предикативно ядро и изразява относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда. Видове прости изречения: Според целта на изказването: Съобщителни Това са изречения, с които говорещият осведомява слушателя за неизвестни факти. Съобщителните изречения се отличават от останалите по интонацията си, напр. Сред полето растял дъб. В края на съобщителните изречения се…
За изречението има различни дефиниции. Според логическата теория изречението е еквивалент на съждението, според психологическата теория изречение е изказано с думи съобщение. Формално-граматичната теория разглежда изречението като словосъчетания, които имат в своя състав сказуемо. Съвременната дефиниция за изречението е: Изречение е основна, граматично оформена единица на свързана реч, която се отличава със смислово и…
Неизменяеми части на речта. Наречие. Предлог. Съюз. Частица. Междуметие. Наречието е самостойна неизменяема дума, която означава признак на действие, на друг признак или на предмет. Неизменяемостта му е негов основен морфологичен признак, т.е. то не може с помощта на окончания да получава различни граматични форми. Наречието се употребява в речта само с една форма….
Към неличните глаголни форми се причисляват причастията, деепричастията и отглаголнитр съществителни. Обособяването на неличните глаголни форми в самостойна група става с оглед само на един критерий – липсата на граматическа категория лице. Причастията са нелични глаголни форми, чрез които на лице и предмети се приписват глаголни действия. Всички причастия не притежават граматическата категория глаголно…
Дефиниране на понятието. Системата на глагола в българския език е добре развита. За разлика от системата на имената тя е запазила богатството на старобългарската глаголна система и е придобила нови категории. Глаголът е дума, която означава действие или състояние, свързано с глаголно лице /производител или застъпник на действието или състоянието/, напр. бера, чета, пиша….
Местоименията са думи, с които при определени условия и обстоятелства могат да се заместват съществителни, прилагателни или числителни имена. Видове местоимения Примери 1.Лични местоимения аз, ти, той, тя, то, ние, вие и др. 2.Притежателни местоимения мой, твой, негов, наш, техен и др. 3.Възвратни местоимения Възвратно лични – себе си, се, си; възвратно притежателни…
Дефиниране на понятието Числителното име е изменяема част на речта, която означава численост /количество, брой на предметите или числения им ред в дадено множество/ За по-голяма краткост освен с думи в писмената реч числителните имена могат да се предават с особени писмени знаци, наречени цифри – арабски /за количествени/ и римски /за редни/. Лексикално-граматически разреди…
Дефиниране на понятието Прилагателното име е дума, с която се назовава признак, качество или свойство на предмет. То може да превръща означеното от съществителното име понятие от родово във видово /родово понятие – роза, видово понятие – червена роза/. Лексикално-граматически разреди По значение прилагателните имена са: –качествени – с тях се назовават признаци, качества и…
