„Честен кръст“ – Борис Христов (Литературно упражнение)
- Дадени са 8 израза. Три от тях са от „Честен кръст“ на Борис Христов. Препишете ги.
- Съпоставете дадения откъс от „Честен кръст“ с „Ледена стена“ от П. К. Яворов по отношение на връзката ПОЕТ – СВЯТ. Какъв е изборът на поета във взаимообвързаността му със света?
- Направете съпоставка на израз от „Честен кръст“ с един от останалите изрази. Посочете заглавията и авторите на останалите изрази.
- Направете съпоставка на дадения откъс от „Поет“ от А. Геров и „Честен кръст“ от Б. Христов, като разсъждавате за мисията на поета.
- В текста са допуснати 10 правописни и пунктуационни грешки, както и грешки при членуването. Редактирайте.
- Напишете теза за ЕСЕ или ЛИС на тема ИЗБОРЪТ НА ПОЕТА или МЪЛЧАНИЕТО КАТО ПОЗИЦИЯ
1. Дадени са 8 израза. Три от тях са от „Честен кръст“ на Борис Христов. Препишете ги.
1/„Поетът е една оголена, подвижна рана,/поезията е страдание и вик сред океана.“- „Честен кръст“, Б. Христов
2/„Ала сега – довиждане придворно суетене
и гладиаторски борби на поетическата сцена.“ („Честен кръст“)
3/ “Затварям ви за думите, уши – резето спускам.
Не искам в моя дом да се говори за изкуство”.(„Честен кръст“)
2.Съпоставете дадения откъс от „Честен кръст“ с „Ледена стена“ от П. К. Яворов по отношение на връзката ПОЕТ – СВЯТ. Какъв е изборът на поета във взаимообвързаността му със света?
Текст 1
…
А като бедния Адам – в сълзите си нагазил,
извиках: „Гол съм, Господи, не мога да изляза…Не мога да показвам на тълпата грозните си рани,
защото не обичам да съм обиталище на врани…Не стигат ли на тоя свят житейските въпроси,
та трябва с тяхното тегло и моето да носи…“Но жертвата понякога е по-свободна от палача.
И вместо да окайвам участта си и да плача,затворен в моя дом – света докрай напуснал,
обелих бавно раните и техните красиви люспипревърнах в стихове и населих с листа дървото,
което беше обгорила мълнията на живота…из „Честен кръст“, Б. Христов
Текст 2
Ледена стена — под нея съм роден.
Стъклена стена — отвред съм обграден.
Хладната стена — замръзна моя дих.
Вечната стена — с глава я не разбих…
Който приближи — стовари черен труп:
кой не приближи! — и мъртъвци са куп.
Който приближи — затули лъч една:
кой не приближи! — и чезна в тъмнина.
„Ледена стена“, П. К. Яворов
3. Направете съпоставка на израз от „Честен кръст“ с един от останалите изрази. Посочени са заглавията и авторите на останалите изрази.
1/„Поетът е една оголена, подвижна рана,/поезията е страдание и вик сред океана.“- „Честен кръст“, Б. Христов
2/Не! Не! Живее всемогъщий дух -/ а с него аз в изкуството живея! („Cis moll“ – Пенчо Славейков)
3/И сякаш аз не съм живеел никога/ и зла измислица е мойто съществуване. („Повест“), Атанас Далчев
4/“Затварям ви за думите, уши – резето спускам.
Не искам в моя дом да се говори за изкуство”.(„Честен кръст“)
5/Изведи ме вън от всяка сложност,/ научи ме пак на простота. „Молитва“, А. Далчев
6/Свещено,/ свещено,/ свещено е/ изкуството,/ което бе,/ което е,/ и което/ ще бъде!/ Алелуя!/ Алелуя!/ Алелуя! („Балада за Георг Хених“, Виктор Пасков)
7/По това ще ни познават людете некога, ще ни знаят. („Железният светилник“, Д. Талев)
8/„Ала сега – довиждане придворно суетене
и гладиаторски борби на поетическата сцена.“ („Честен кръст“)
4.Направете съпоставка на дадения откъс от „Поет“ от А. Геров и „Честен кръст“ от Б. Христов, като разсъждавате за мисията на поета.
Текст 1
…
Той може по звездите да пътува,
суров и гневен, укротен и тих.
Той може всички рани да лекува
със танц и поглед, с музика и стих.Само едно не може той самичък:
да създаде със свойте малки сили
хармония във обществото и света.В такива часове, усетил свойта немощ,
той гърчи се във непосилна болка
и на сърцето от самите глъбини
кървта му плаче, пита и гърми:„Нима най-сетне няма да се разруши,
нима най-сетне няма да се пръсне
огромното мълчание над моста?“
Из „Поет“, Александър Геров
Текст 2
…
Затварям ви за думите, уши – резето спускам.
Не искам в моя дом да се говори за изкуство –не искам в хленчене и мъдрословия угодни
напразно да се споменава името господне.Когато имаше какво да каже на сърцето,
устата ми не криеше езика под небцетои в стихове – спасителни – макар и тихо,
звънях отвътре, докато отвън ме биха…Ала сега, докато в разума е още светло,
прибирам стълбата, с която стигах до небето,и бързам да напусна на поезията храма,
преди да запълзят змии по младото ми рамо. …щом не можах до днес да изкова от думи кръста,
на който да се изкача и да възкръсна…И затова сега, отскубнал се до корен,
ще се заема с труд по-благодарен и достоен.Ще мъкна камъни за мой дом и пот ще лея
над мисълта до утре как да преживея…
Из „Честен кръст“, Борис Христов
5. В този текст са допуснати 10 правописни и пунктуационни грешки, както и грешки при членуването. Редактирайте.
Първата част на “Честен кръст” се характеризира с една полемична насоченост към безмисленото говорене за поезия за големите смисли, защото за най значителното не бива да се говори по този начин. Втората част ни връща назад във времето и проследява пътят от страданието до искуството. Малките и големи падения в човешкия живот градят кръстът на самопознанието. В трета част избора е направен: “Ала сега – довиждане, придворно суетене/ и гладиаторски борби на поетическата сцена”. В четвърта част поезията на живота се оказва друга причина за раздялата със поетическите метафори: “Не мога да се правя на овчица и страдалец,/ когато днес пращи от здраве мойто тяло”. Пета част ни връща към мисията на Поета с главна буква който “трябва да си разпростре така ухото,/ че да дочува и последното шептене на живота” и да е “стъпил бос в легена син на океана,/ за да му е вечно под ръка небесната камбана”. Поетът на Борис Христов търси истината. В последната част одбелязва: „Залязва моята звезда и в облака навлиза – далече са небесните неща, а земните са близо.“
Ключ: Първата част на “Честен кръст” се характеризира с една полемична насоченост към безс/1/мисленото говорене за поезия,/2/ за големите смисли, защото за най-/3/значителното не бива да се говори по този начин. Втората част ни връща назад във времето и проследява пътя/4/ от страданието до из/5/куството. Малките и големи падения в човешкия живот градят кръста/6/ на самопознанието. В трета част изборът/7/ е направен: “Ала сега – довиждане, придворно суетене/ и гладиаторски борби на поетическата сцена”. В четвърта част поезията на живота се оказва друга причина за раздялата с/8/ поетическите метафори: “Не мога да се правя на овчица и страдалец,/ когато днес пращи от здраве мойто тяло”. Пета част ни връща към мисията на Поета с главна буква,/9/ който “ трябва да си разпростре така ухото,/ че да дочува и последното шептене на живота” и да е “стъпил бос в легена син на океана,/ за да му е вечно под ръка небесната камбана”. Поетът на Борис Христов търси истината. В последната част от/10/белязва: „Залязва моята звезда и в облака навлиза – далече са небесните неща, а земните са близо.“
