Човекът, природата, насилието в „Нежната спирала“ от Йордан Радичков – Литературноинтерпретативно съчинение със задачи за правопис, членуване, пунктуация
Препишете съчинението. Поставете пропуснатите запетаи. На мястото на долната чертичка поставете правилния определителен член. От посочените в скоби правописни варианти изберете правилния.
Йордан Радичков (1929-2004) е творец който излиза вън от традицио/н-нн/ите рамки на родната художествена литература. В неговите есета разкази повести романи и драми се срещаме с един алтернативен поглед към българското битие. Още първата книга на писател_ („Сърцето бие за хората“, 1959) определя посоката на неговите художествени търсения. Но /о-у/твърждавайки хуманистичната линия в български_ епос Радичков продължава по своеобразен начин делото на най-добрите български разказвачи – Вазов Елин Пелин Йордан Йовков.
Разказ_ „Нежната спирала“ представя нар/о-у/шената хармония между два свята – свет_ на хората и свет_ на природата. Всяка дисхармония е пагубна гибелна и човек_ трябва да разбере това защото той е причината за това нарушено равновесие.
Сюжет_ проследява размислите на един пътник който се среща с мъдрост_ на природата. Човек_ се вглежда в тайнственост_ на заобикалящи_ го свят. Група ловци са изправени пред отрупан с плодове шипков храст. В погледите на пътниците храст_ се превръща в живо с/а-ъ/щество с лице и червени очи. Обобщена е съотносимост_ между човек_ и природата – „Почти като човек…Почти като човек!“ Всевиждащите очи на храста също се вглеждат в хората – „Откъдето и да застанем, той все ни гледа!“ Следва срещата /със-с/ ято диви гъл/а-ъ/би която завършва /с-със/ смърт_ на една от птиците. Докато пада птицата описва спираловидни кръгове: „тия кръгове дивият гълъб изписваше в небето спираловидно, защото, като кръжеше, той внимаваше да следи и посоката на ятото“.
Кървавите спирали които птицата очертава при падането си внушават идеята за насилническата позиция на човек_ спрямо природата – „Гледах ту небето, ту капките кръв върху снега.“ Синтактични_ паралелизъм при постройката на изреченията по своеобразен начин очертава срещата на двата свята в разказ_. „Гледах“ въвежда човек_ който е изправен пред небето снега природата. Резултат_ от тази среща е кръвта. Шипкови_ храст и умиращи_ гълъб са превърнати в знаци на човешката безпаметност. Човекът е забравил че той също е част от природата а не /нейн-неин/ господар. Смъртт_ на птицата е поредната смърт в природата причинена от човек_ който е решил сам да поставя сам да определя границата между живот_ и смърт_. Постигнато е внушението че природата е жива тя ни говори и ние трябва да се вслушаме в нейни_ глас да отворим очи за не/и-й/ната красота и величие да бъдем част от тази красота. Човек_ често е неосъзнат убиец който забравя връзката си с природата. Спрял пред капките кръв в снег_ разказвач_ вижда как те се редят „подобно спирала, правеха един кръг, после в този кръг се вписваше втори, нежна дъга излизаше от него, за да изпише трети кръг“. В епитет_ „нежна“ е вградено отношението на автор_ към умиращата птица.
Основен конфликт в разказ_ е между човека насилник изгубил сетива за доброто и природата жертва. На „сива дрипа“ прилича умиращи_ гълъб който „не можа да се задържи във въздуха и се понесе стремително право надолу“. Призив_ на творбата е да /у-о/смислим своята самонадеяност и отношенията си с природата.
Разказвач_ е един от участниците в събитието – „В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието“. Характерно за стил_ на Радичков е от наглед дребните и незначителни дета/и-й/ли да прави значими обобщения за свет_ и човек_. При срещата с шипкови_ храст е използвано олицетворение персонификация – „… шипковият храст бавно отстъпваше назад, като бе втренчил в нас стотиците си червени очи“. Храст_ оживява добива човешки характеристики – „Дивата шипка трепна, заедно с нея и лъскавите червени плодове, заиграха като живи очи, сякаш не измръзнал храст бе пернат, а живо същество бе ударено с камшика през лицето“.
Разказ_ ни изправя пред възлови проблеми в съвреме/н-нн/и_ свят. Чрез персонифицирани_ образ на природата писател_ отправя хуманистичен призив разчетен чрез „нежната спирала“ на умиращата птица. Човек_ не е победител той е нарушител на природната хармония. Насилието никога не може да бъде победа. Хуманистичната нишка която преминава през всички творби на писател_ предизвиква големи_ интерес към неговото творчество. Произведенията му са преведени на 37 езика в над 50 страни в свет_.
