Цитати от книгата „Детство за пораснали“ (66 разказа и едно предчувствие), Христо Стоянов (Роден – 1956)

„Детство за пораснали“ на Христо Стоянов е книга, в която зрелостта поглежда назад с очите на дете, а детето понякога говори с гласа на философ. В тези 66 разказа и едно предчувствие се преплитат тънка ирония, болезнена мъдрост и тихо, дълбоко осмисляне на личното и историческото. Стоянов улавя неуловимото – онези мигове, в които животът изглежда като спомен, а споменът – като живот. В цитатите по-долу ще откриете фрагменти от мисли, които не просто се четат, а остават – като сачма в челото, като детски смях в тъмното или като ланшен сняг, който винаги е по-дълбок.

• Всяка революция е развод с историята и женитба с властта, която се превръща в история…
• Понякога до такава степен свикваме със себе си, че по-лесно бихме си представили как ние можем без света, но светът без нас не може. Оглеждаме се и дори не подозираме – не сме нищо друго, освен спомени за временно ползване.
• При братска подялба винаги едната половинка е по-голяма и обикновено ощетеният си ти.
• Да пишеш за Ботев трябва да си съизмерим по някакъв начин с него. Трябва да носиш поне следи от Куршуми – аз още нося някаква сачма в челото си…
• Сложно нещо е героизмът. Понякога е героизъм да поставиш цвете на един такъв паметник, който историята вече е изоставила, защото същият е бил отречен от своите близки, останали между живите.
• Когато човек се съизмерва със себе си, той не може нищо друго да прескочи, освен собствената си сянка.
• Когато читателят си губи времето с четене, значи, че писателят съвсем си е губил времето с писане.
• Не запомниш ли нещо от един писател, то е все едно да удряш въздух с ръкавица. Поне свали ръкавиците – ръката да усети вятъра.
• По-трудно е да се научиш как да не пишеш, отколкото как да пишеш.
• Най-трудно се учи онзи урок, в който осъзнаваш безсмислието на собствените си текстове. Че можеш спокойно да метеш улиците, отколкото да им се иска на читателите ти да късат книгите ти и да ги хвърлят по улиците.
• Очите на всяко дете са въоръжени с невидими увеличителни стъкла.
• Ако човечеството бе избрало за мерни единици детството, то всеки петел щеше да е птеродактил, всяко магаре – диплодок.
• Бъдещето започва от мен и от него можем да се срамуваме. Миналото не принадлежи на никого и ние сме само участници в него. Защото всъщност „сега“ не съществува. В момента, в който кажеш „С“ тя вече е в миналото, а последният звук „А“ те чака в бъдещето. Прекрачваш прага на нечия къща, но другият крак е още в миналото… Съединяването на миналото и бъдещето се нарича смърт.
• Ланшният сняг е винаги по-дълбок от тазгодишния.
• Как да се загубиш в живота, като от единия до другия му край си е направо едно мигване на очите.
• Егоизмът е първият признак на зрелостта.