Идеал или келепир – есе със задачи за членуване, правопис и пунктуация
В този текст липсват запетаите. Поставете ги.
На мястото на _ (долна чертичка) е пропуснато членуване. Поставете правилния определителен член.
От предложените в скоби правописни варианти изберете правилния. Напр. /у-от/стоява.
Желаем ви приятна работа!
Може да изтеглите и като файл от тук!
“Да бъдеш или не” – такъв е въпрос_ който си поставя Шекспирови_ герой Хамлет от едноименната трагедия. При Алекови_ герой бай Ганьо този въпрос сатирично е трансформиран в “идеал или келепир”. И ако Хамлет изтерзан от съмнения търси достойни_ отговор бай Ганьо е достигнал вече до него. Келепир_ е заел преднината а далеко зад него са останали иде/я-а/лите превърнати от Алекови_ герой във високопарни думи /необлечени – не облечени / с дела.
Опозицията идеал – келепир би могла да се разгледа като корелации чест-безчестие принципност-безпринципност или материя-дух. Защото идеал_ е съвърше/нн-н/а представа за свет_ която може да бъде защитена единстве/нн-н/о от хора /със-с/ принципи и чувство за чест. А келепир_ е облага за своя сметка на всяка цена пренебрегвайки чест и достойнство и отказвайки се от всякакви принципи. Категорични_ избор на /а-А/лекови_ герой липсата на с/а-ъ/мнения и терзания вече ни насочват към явната липса на чест при него и към готовност_ му /с-със/ безчестие и безпринципност да /у-от/стоява направени_ избор.
Всички спорове и литературни социологически идеологиочески /национално-характерологични – националнохарактерологични/ полемики за същност_ на бай Ганьо въпреки различните мирогледни и социални гледни точки се обединяват от тезата че келепир_ който е заменил идеалите превръща човек_ в модел за неприемливо поведение. Победата на безчестието над чест_ на материята над духа в книгата на /щ-Щ/астливец_ е осъщесвена с единствено възможното сатирическо изображение и весело-тъжен смях. Това е смях отрицание и в същото време корекция на лишения от значимост живот. Карикатурно-сатирични_ рисун/а-ъ/к съединява несъединимите пространствени плоскости – идеалите и келепир_ . От позицията на духовно-аристократични идеали Алеко критикува сво_ герой. Опирайки се на чистата си съвест на честно изживяваните дни /в-във/ фейлетон_ “Страст” Алеко се самоопределя като /щ-Щ/астливец. Бай Ганьо който е нравствен антипод на сво_ автор би трябвало да бъде Нещастник. Негови_ стеснен в лични и егоистични рамки духовен кръгозор не му позволява да изживее щастливите мигове които се раждат от удовлетворени_ човешки дух. В свет_ на реалност_ бай Ганьо крачи без въображението което е очовечаващата пречистващата и преобразяваща творческа сила на човечеството. Духовното му пространство е изпълнено с празнота пустота. В отношенията му с другите откриваме космическа изолация която е естествен спътник на стремеж_ към келепир.
Историческата жизненост на тип_ бай Ганьо поставил келепир_ над идеалите показва че този тип не трябва да се свързва с определена социална прослойка и с конкретно историческо време. Българската обществена атмосфера и политическите герои в родната ни история са ново потвърждение за актуалност_ в художественото прозрение на Алеко. Това е многозначен образ символ който синтезира цивилизацио/н-нн/и и общочовешки черти. Алекови_ герой е /о-у/стойчив и жизнен като литературен герой и като социален тип защото всяко време всяка действителност и всяка соци/я-а/лна просло/и-й/ ка могат да поставят кел/и-е/пир_ над идеалите чест_ над безчестието матери/я-а/лното над духовното. Келепир_ е причината бай Ганьовците да се насочват към политиката и да ни покажат принципите на безпринципната политика. Във власт_ /а-А/лекови_ герой вижда еф/е-и/касен и бърз инстр/о-у/мент за забогатяване. Отначало дребен търговец на розово масло после той се насочва към власт_ стремейки се да забогатее чрез нея. Келепирджилък_ и ниската степен на духовност го превръщат във в/о-у/лгарен политикан бе/з-зс/круп/о-у/лен обществен хищник.
С проницателност и интуиция Алеко търси образ_ на /несъвършената-не съвършената/ загадъчната и /многоетажна – много етажна/ човешка природа. Срещаме този образ всеки ден от живота си ненавиждаме го пъдим го но тайно от другите често му оставяме отворена задната врата и чувстваме нуждата от из/о-у/мителната му приспособимост. Възмущаваме се от неговата простотия и егоизъм а насаме със себе си си даваме сметка че често човек не понася у другите чертите които сами_ той притежава. Замяната на идеалите с келепир_ издава вечни_ стремеж у човек_ да бъде по-велик от определени_ му жребий от начертани_ предел на всемогъщи_ и поробващ всички бит.
Книгата “Бай Ганьо” която излиза 1895г. завършва с обещание за нови срещи /”Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем”/ и затова е определена от литературната критика като “отворен “ роман а бай Ганьо е художествен образ на когото пре/т-д/стои безсмъртен живот. Зад този “отворен финал” наднича вечното лице на човешки_ келепир обърнал гръб на идеалите. Но това е финал ко/и-й/то се дописва от всеки от нас и във власт_ на всеки е да затвори вратата. Сами трябва да решаваме дали на свобода ще остане келепир_ а зад затворената врата в стая без прозорци самотно ще оплаква съдбата си идеал_ .
