Марко и Солунка девойка – текст на българска народна песен

Марко и Солунка девойка

Снощи Марко от Солуна дойде
и доведе Солунка девойкя.
Па им тури майкя да вечерат,
да вечерат той сладки вечери.
Он вечера, она не вечера.
Па говори Марко добър юнак:
-Ручай море, Солунко девойкьо,
ручай, море, ега не проручаш
Да защо си, девойкьо, сърдита,
та ти нечеш, моме, да вечераш? –
Отговара Долунка девойкя:
-Фала тебе, Марко добър юнак,
да какво че, марко, да вечерам?
Снощи везех две зелени стовни,
та отидох на шарена чешма
да си точим той студена вода;
ставили се две джелепски снаи,
ставили се, та па си сборуя,
сборуя си, за мене думая
и със мене шега си биея:
„Това ли е краднета девойкя,
що я Марко от Солун украдна,
та я довел у Прилепа града,
та я довел за разговор да е?
Та нема ли прилепка девойкя,
нел е довел Солунка девойкя.“
Затова нечем, Марко, да вечерам,
защо с мене шега да си бия?
Защо ти си юнак над юнаци,
ка че с мене шега да си бия? –
Я Марко ю потио говори:
-Фала тебе, Солунко девойкьо,
за това ли ядове че имаш,
защо секи за тебека дума,
за това ли нечеш да вечераш?
Та я съм си Марко Кралевичи,
Защо язе, бре, кралство държим,
с менека си секи шега бие,
па не можем никого да запрем,
та тизека народо да запреш
за тебека дума да не думат?
Тизе това ич грижа да немаш!

(Песента е публикувана в сборник „Юнашки песни“, том I, Българско народно творчество в дванадесет тома, отбрал и редактирал Иван Бурин, С., 1961)