Миорица – румънска народна балада – текст със съкращения

Миорица
Румънска народна балада
Текст със съкращения

Планинска поляна,
райска долина,
Карат през зеленината
на стръмен склон
три стада руйни
с трима млади овчари:
един молдовец,
още един унгарец,
а третият е от Врънч.

Те си шепнеха тайно,
да, те се съгласиха:
ще падне здрач
и ще го няма
младият човек,
момчето от Молдова.
Той е красив и известен:
кой друг има овце с такива руна,
кой друг има по-бързи
коне и кучета.

Малко агънце
трети ден блее.
„Малко агънце,
какво ти става?
Добре ли е овцата
Миорица?
„О, стопанино, трябва
да обърнете цялото стадо
към тъмните дървета –
там има трева за нас,
има и сянка за вас.
Ако прекарате нощта тук –
това е мястото,
където ще те убият…“
„Миорица е светла,
пророчески лечител.
Ще падна и ще загина…
Гробът да го покрият с пръст,
близо до кошарата,
за да мога да бъда със стадото.
Но за смъртта ми, виж,
Не им казвай.
Ще им кажеш: ожени се.
взе за жена
Кралицата на цялата земя.
Сватбата празнува,
а над главата му
Слънце и луна,
те държат неговата корона…
Ако, Миорице,
се случи да срещнеш
моята скъпа майка
и тя със сълзи пита:
„Кой видя сина ми?“
Миорице, не разбивай сърцето й.
Кажи й: женен е.
Той е пред вратите на рая.
Той взе момиче за жена,
Кралицата на цялата земя.
Няма нужда да говорим
какво се случи на сватбата…
Какъв свещеник беше черната скала…
Свещите бяха звезди.