|

Няколко цитата от писателя Христо Стоянов

ОтПауна Иванова

 

  • Историята ни беше заповядана, а не учена. – „Другият В. Левский“
  • Дай им на хората хляб в устата. Хляб и думи им дай и не ти трябва чудо. Те чудеса от хляба и от думите правят. – „Другият В. Левский“
  • От две неща шапка се сваля – от уважение и от страх. – „Другият В. Левский“
  • Може от мъдрост със сянката си човек седянка да прави… – „Другият В. Левский“
  • Човек човека предава, ама сянката му не го изоставя… – „Другият В. Левский“
  • Чуждото винаги е по-голямо от нашето. – „Другият В. Левский“
  • Гръм изгоряло не повтаря. – „Другият В. Левский“
  • Човек ражда, за да живее роденото след него. – „Другият В. Левский“
  • Самотата като чатал повдига клепачите. – „Другият В. Левский“
  • Страхът е куче и винаги ти влиза в дирята. – „Докато плъховете правят любов“
  • Няма нищо по-хубаво от това някой да те чака. – „Докато плъховете правят любов“
  • Тъгата съдържа всичките любови на света. – „Тъгата“ („Сто килограма по-късно“, избрани разкази)
  • Никой от талантите не принадлежи на този, който го носи. – „Пороците“ („Сто килограма по-късно“, избрани разкази)
  • Когато човек реши да изглежда добре, първо се отказва от хляба. А после хляба се отказва и от добрата дума. – „Читалището“ („Сто килограма по-късно“, избрани разкази)
  • Език не се учи в училище – в училище се учи граматика. Език се учи вкъщи, на улицата, на масата… – „Знамение в Габрово“ („Сто килограма по-късно“, избрани разкази)
  • Човешката сплав е да слееш собствените си спомени с тези генетични спомени на твоя род. – „Мишка“ („Сто килограма по-късно“, избрани разкази)
  • Съвършенството е случайност, възникнала вследствие съвкупност от закономерности. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Животът – единствената ситуация, от която не можеш да се измъкнеш жив. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Възторгът от някого вече те изравнява с него. Защото възторгът е представата и само воля ти е нужна после, за да се слееш с тази представа. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Кражбата, убийството, престъплението въобще не е първопричина. Престъплението е следствие. То е следствие на възпитание, на трупани задръжки през годините, начин на живот, моделиране на мислене. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Бягството от един кошмар е всъщност влизане в друг кошмар. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Цитирайки, ние показваме, че не сме сами в собственото си мислене. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Дали пък не е време да се издигне паметник на безименния писател? Такава братска могила става от нашето поколение. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Влюбването е поглед към себе си през очите на другия. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Самотата е не да си сам. Самотата е представата, че твоят собствен труп ще се вмирише, ще се разлага, без някой дори да подозира, че вече не дишаш… – „До СТРАСтБург и назад“
  • Времето не се измерва с години, а с близост. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Майките нямат възраст. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Животът е това, да живееш така, че спокойни от този свят да си отидат родителите ти. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Писателят е професионален читател. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Поезията е равновесие между емоция и интелект. – „До СТРАСтБург и назад“
  • Всички сме казуси, но не всеки е кауза… – „До СТРАСтБург и назад“

 

Преглеждания: 92

Подобни статии