Списък и видеа с български народни приказки – част 2
Козлета и вълк – Народна приказка (приказки за животни)
Козлета и вълк
Народна приказка
(приказки за животни)
Направила си козата къщичка в гората. Народила си козленца. Всеки ден козата отивала на паша. Когато излизала от къщичката, винаги поръчвала на своите козленца:
-Затворете, заключете!
Който и да чука тука,
не отваряйте вратата!
Връщала се козата, почуквала с рога по вратата и запявала:
-Мили мамини козлета,
отключете, отворете!
Майка ви се напасе,
млечице ви донесе.
Бях в зелена горица,
пасах сочна тревица,
пих студена водица.
Козлетата чували майка си и отваряли вратата. Майка им ги нахранвала и пак отивала в гората, а козлетата затваряли здраво и я чакали.
Чул вълкът как нарежда козата. Щом тя отишла в гората, той дошъл до къщичката и завил с дебел глас:
-Ей, скокливи козленца,
отключете, отворете!
Майка ви се напасе,
млечице ви донесе!
А козлетата отвърнали:
-Чуваме, чуваме, това не е маминият глас. Мама пее с тънък глас и други думи нарежда.
Не отворили козлетата на вълка. Постоял той, похлопал, па си отишъл.
Ето че се върнала козата и почукала:
-Мили мамини козлета,
отключете, отворете!
Майка ви се напасе,
млечице ви донесе.
Бях в зелена горица,
пасах сочна тревица,
пих студена водица.
Козлетата отворили на майка си. Разказали й как е идвал вълкът, с какъв дебел глас е пеел и какви смешни думи е изричал.
Козата ги нахранила и още по-строго им заръчала:
-Винаги здраво заключвайте! Никого вкъщи не пускайте! Иначе пак може да дойде лошият вълк и всички до едно да ви излапа.
Най хубавото птиче – Народна приказка
Най-хубавото птиче
Народна приказка
Едно време и птиците пращали децата си да учат също като хората. Те си имали свои училища. Там малките птичета се учели как да хвъркат по-бързо, как да намират храна, как да си вият гнезда – и всичко, каквото им трябвало в живота.
Една лястовичка и една врана живеели наблизо – били съседки. Веднъж лястовичката видяла, че враната бърза нанякъде.
Накъде си се разбързала така, съседке? – попитала я лястовицата.
Ох, остави се, съседке! – рекла загрижено враната. – Бързам за училище, храна да отнеса на вранчето си.
Почакай, съседке – примолила се лястовичката – ела да ти дам да отнесеш храна и на моето лястовиче – бърза работа имам, не мога да я оставя.
Враната се съгласила. Изнесла лястовичката храната.
Ами какво е твоето птиче? – попитала враната. – Не го знам, по какво ще го позная?
Не бой се – отвърнала лястовицата, – ще го познаеш. Гледай кое птиче е най-хубавото, то е моето!
Хвръкнала враната, изгубила се, отишла в училището. Минало така доста време – ето ти я, връща се пак. Посреща я лястовичката, пита я:
Е, какво стана, съседке? Даде ли храна на моето лястовиче?
Ох, сестричке лястовичке, не знам какво да ти кажа – отвърнала враната загрижено. – Послушай какво нещо се случи: отивам аз на училището, нахранвам моето вранче и взеха да търся твоето лястовиче. Ти нали ми каза да търся най-хубавото и което е най-хубаво нему да дам храната. Гледах, сестро, гледах, изгледах всички птичета, но от моето по-хубаво не видях. И взех, че дадох нему и твоята храна…
Дядо и ряпа – Народна приказка
Дядо и ряпа – Народна приказка
Дядо белобради ряпа взе да вади.
С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва – тя се не поклаща.
Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича дядо хваща.
Двама се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Баба внучка вика. Малката Иглика припва, дядо хваща.
Трима се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Внучка Шарко вика. Шарко за Иглика се юнашки хваща.
Всички се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Шарко Маца вика. Маца от зимника тича и се хваща.
Дружно пак напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Най-подир Писана вика и Гризана.
Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват, вкъщи я замъкват.
И там всички с нея сладко се гостили. Три дни яли, пели и се веселили.
Защо не се срещат слънцето и месечината – Българска легенда
Защо не се срещат слънцето и месечината – Българска легенда
Изпърво слънцето живяло със сестра си – месечината – на земята, а като пораснало, поискало да се ожени за нея. Един ден се събрали всички сватове – животни, – за да сгодят момата. Между тях бил поканен и таралежът – дядо Драгич. Всеки от сватовете като отседнал коня си, турнал му зоб да яде. Като разговаряли за женитбата, запитали и дядо Драгич, който дотогава все си мълчал и мислел, да си каже думата. Дядо Драгич се обадил и казал:
-Сватбата ще стане, ако моят кон си е изял зобта.
Всички се изсмели на неговата глупава мъдрост, но отишли да проверят и намерили в зобницата студен камък. Като го попитали, защо е турил на коня си камък да яде, той отговорил:
-Като искат да оженят слънцето, ще се народят малки слънца. И те ще греят, и всички заедно ще изгорим, та и последната тревичка на земята. Затова отсега искам да науча коня си да яде камъни. Но той не иска да яде, то сватба не може да стане.
Другите животни, като изслушали тая чудна глава – най-стария сват дядо Драгич, – решили да направят, щото слънцето и месечината да не се срещат вече никога и да ги разделят завинаги, защото ще запалят земята.
Оттогава слънцето и месечината се разбягали, па и досега все бягат, като колелата на кола, за да не се срещнат и запалят земята.
