Как се пише библиографска справка?

 

1.Причини:

Причините за изготвяне на библиографска справка включват: избягване риск от санкции за плагиатство, отдаване на признание на авторите на използвания текст, осигуряване на достоверност на написаното, предоставяне на възможност да се намери използваната информация.

2.Стилове:

Някои от основните стилове са: АРА (Американската психологическа асоциация), Ванкувър, Харвард, Чикаго, MLA (Modern Language Association). Актуалният стандарт за библиографско цитиране е БИБЛИОГРАФСКО ЦИТИРАНЕ: БДС ISO 690:2011

3.Оформяне на библиографията

Списъкът с използвани източници трябва да започва на отделна страница от основния текст. Тази страница се озаглавява Използвани източници (References), като заглавието се центрира в горната част на страницата, не се удебелява, подчертава и не се поставят кавички. Може да го срещнем и с други названия, например Цитирана литература. Цитираната литература включва само заглавията, които цитираме в текста, а използваната литература включва всички книги и материали, които сме използвали при създаването на текста.

Ако един библиографски списък включва текстове, написани на различни азбуки (кирилица, латиница и др.), описанията се оформят отделно, като на първо място се разполагат кирилските.

4.Елементи на библиографската справка:

Независимо от това кой стил се използва за изграждане на библиографска справка, тя трябва да съдържа следните елементи: автор или автори, заглавие, местоиздаване, издател.

Имената на авторите са в инверсия (първо се изписва фамилията). Изписват се фамилията и инициалите на всички автори на дадената разработка. За разделение на имената се използва запетая. Фамилното име на автора се отделя със запетая от личното, след което се поставя точка, която отделя личното име от заглавието на текста. Всички описания в списъка с използваните източници трябва да са подредени по азбучен ред според фамилията на първия автор на всяка публикация.

Ако текстът е книга, след заглавието й се пишат точка и името на града, в който е издадена, след него – двоеточие и името на издателството. То се отделя със запетая от годината на издаване. След нея се поставя точка и се изписва броят на страниците, които съдържа книгата. Ако библиографската единица има ISBN, той се поставя в края и след него поставяме точка. Това е номерът на изданието, по който можем да открием книга, ако не сме сигурни за автора или за заглавието.

5.Примери:

Пример: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София: Наука и изкуство, 1973. 181 с.

Пример: Неделчев, Нено. Мизийско-балкански диалект. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски, 1995. 119 с. ISBN 954-07-0722-6.

Ако текстът е публикуван в сборник или списание, след заглавието се пишат тире и В:/Във: след което се въвежда името на сборника или списанието. Със запетаи се отделят годината на издаване, поредният номер на броя (ако има такъв), изписан с цифри (арабски или римски) и поредните страници, които заема текстът. Поставя се точка. Ако има ISBN, се  посочва и след него също се поставя точка.

Пелева, Инна. Чинтулов – виден възрожденски просветител. – В: Български език и литература, 1988, № 5, с. 58-61.