Баба Марта – Елин Пелин

Сладко спеше Баба Марта в подземните палати, на мекото си пухово легло. Но вън пекна слънце, духна топъл ветрец. Баба Марта се пробуди.
– Уу, вече топличко станало, пък аз още спя. Скоро ще ми дойдат на гости милите ми внуци Април и Май, пък аз нищо не съм приготвила. Не съм помела, не съм почистила…
И скокна Баба Марта, разшета се, започна да чисти и да нарежда. Въздъхна тя и от нейната топла въздишка върбите от радост напъпнаха. Стана приятно на Баба Марта, тя се засмя и от нейната усмивка земята се стопли. Тръгна тя от поляна на поляна и насади вредом къде кукуряк, къде минзухар…
И отстъпи Баба Марта, спря се да погледа що е направила. Гледа и нищо не харесва. Тя заскуба коси и заплака. Ден, два не може да се утеши. Ала се досети за внуците си, усмихна се, скокна и пак зашета. Колкото повече бърза Баба Марта, толкова повече не j спорi работата. Тя се разсърди пак, зафуча и заплака от яд… Но ето че дойде щъркелът с поща от пролетта.
– Бабо Марто, Бабо Марто, писмо ти нося от внук ти Април.
Зарадва се Баба Марта, грабна писмото и почна да чете. Чете и се смее. Всяка буква – цветенце, точките и запетайките – пъстри буболечици. Зачете го Баба Марта, чете и ту плаче, ту се смее. И още недовършила писмото, ето ти го Април:
– Добър ден, Бабо Марто!… – Добре дошъл, мили мой – прегърна го усмихнато бабата…