Една легенда за Баба Марта

Марта живяла във висока планина заедно със своите братя – Малък Сечко и Голям Сечко. За разлика от братята си тя обичала много слънцето. С усмивката си стопляла земята. Разговаряла с птичките и цветята.

Веднъж една млада невеста тръгнала с овцете на паша. Свекърът й я предупредил да не излиза толкова рано, но тя не го послушала. Рекла му, че Сечко вече си е отишъл, а Марта е жена и нищо няма да й направи, защото е по-слаба от братята си. Чула тези думи Марта, разсърдила се. Решила да покаже, че е силна колкото братята си. Усмивката й се превърнала в леден вятър. Гласът й призовал бури и дъждове. Студ сковал земята. Завалял сняг. А невестата не могла да се върне. Замръзнала в планината, вкаменила се.

Решили хората да направят мартеници, да зарадват Марта и тя да върне усмивката си. Усукали бели и червени конци. Белият за чистотата на снега, червеният – за топлината и живота. Като ги видяла, Марта се усмихнала и дошла пролетта. Хората носели мартениците, докато видят щъркел или цъфнало дърво. Тогава ги сваляли, закачали ги на храсти и цъфнали дървета – за здраве и берекет. Разбрали, че „женската“ сила може да е страшна, ако я предизвикаш. Решили да уважават сезоните и природата.