Емануил Роидис – Най-остроумните цитати от „Папеса Йоана“
Романът „Папеса Йоана“ на Емануил Роидис (1836-1904) е не просто литературна провокация към религиозните догми и историческите митове – той е и изключително находчиво, иронично огледало на човешките слабости. Със своята духовита, саркастична, понякога безмилостна мисъл, Роидис не щади нито лицемерието на обществото, нито нелепостите на ежедневието. Всяка негова мисъл, обвита в остроумие, съдържа наблюдение, което звучи учудващо съвременно. Подбраните тук цитати разкриват не само стила на автора, но и една дълбока и болезнена мъдрост за човешката природа.
- Скуката и безделието са, мисля, най-главните двигатели на благочестието. Към небето поглеждаме само тогава, когато нямаме какво да правим или на какво да се надяваме тук на земята, а светите икони целуваме тогава, когато нямаме какво друго да целунем.
- Лошите болести – чумата, сипаницата, любовта и всички беди, които водят началото си от нея…, имат поне тази добра страна, че само веднъж се разболяваме от тях.
- Нито чистото злато има нужда от позлатяване, нито розата от прибавен аромат, нито лилията от белило, нито пък една седемнадесетгодишна девойка, мисля аз, от парфюми и къдрици.
- Времето, казват, лекува всички рани; изключая, мисля аз, любовта и глада.
- Религиите приличат на жените. И двете, докато са млади, нямат нужда нито от грижи, нито от белило, за да бъдат обкръжени от обожатели, които са готови като влюбените и първите християни да пожертват и живота си за тях; но когато остареят, те биват принудени да прибягват до белилото и накитите, за да задържат още малко поклонниците си, които все повече остаряват.
- Всички вредни животни – змиите, осите, комарите и скорпионите – стават толкова по-отровни и злонравни, колкото живеят по-близо до слънцето.
- Характерът на жената може да се сравни само с коринтския бронз, който бил смес от многобройни разнородни метали, сред които имало и чисто злато.
- Където е добре, там е и родината, казвал Еврипид.
- Ревността, когато не е болест вродена…, всякога е лоша и дотеглива, обаче има тази добра страна, че престава веднага щом изчезнат причините, които я пораждат, както морската болест у пасажерите, щом корабът спре.
- Всички се стараем да приличаме в нещо на великите мъже и подражаваме недостатъците им, щом като не можем да подражаваме добродетелите им.
- Стомахът и сърцето трябва да бъдат задоволени, за да можем да се радваме на природата, иначе слънцето ни се струва, поне на мене, машина за зреене на пъпешите, луната – фенер на крадците, дърветата – горивен материал, морето – солена течност и животът – блудкав като варена тиква.
- Високото обществено положение прилича на планина, която отдалеч изглежда така правилна по форма и толкова приветлива на вид…, но щом човек се изкачи на върха й, вижда се обкръжен от магарешки бодли, тръни и зверове.
Цинизмът на Роидис никога не е самоцел – той служи като средство за разобличаване и прозрение. В „Папеса Йоана“ сарказмът не убива смисъла, а го ражда. Между редовете на хумора и иронията звучи сериозната тревога на един мислещ човек, който не се задоволява с привидности. Роидис ни напомня, че зад всяка обществена поза се крие неудобна истина, а зад всяка човешка слабост – вечен въпрос. И може би точно заради това книгата му не остарява – защото смехът, когато е насочен срещу фалша, винаги остава актуален.
