Кой поставя началото на научния интерес към българската история в Европа?
Едно от малко познатите имена е Йохан Кристиан фон Енгел. През 1797 година той публикува „История на българите в Мизия“ – труд, в който събира и сравнява сведения от византийски, латински и други исторически източници.
Това се случва десетилетия преди Освобождението, когато България дори не съществува като самостоятелна държава. Енгел не може безусловно да бъде наречен „баща на българистиката“, но е сред пионерите на модерното европейско изследване на българското минало.
Затова остава любопитният въпрос: започва ли съвременната българистика още през 1797 година?
