Планината от моя прозорец – Леда Милевa (Текст и анализ на метафорите в произведението)

 

Добро утро!

Пред мен в синевата

мълчалива стои планината.

 

Мълчалива е тя, но се кичи

като весело младо момиче!

 

Тя ме среща в зори пременена

с шапка алена, с рокля зелена.

 

Блесне слънце с лъчите си ярки,

тя облича си блузка на шарки.

 

Дойде пладне – тогаз планината

си изплита венче за главата

от влакната на облаци бели

по небето сами долетели.

 

Вече залез трепти над земята.

Пак поглеждам – сега планината

в тънка розова нощница чака

да я скрие от хората мрака.

 

Лека нощ!

Под завивка мъглива

планината заспива.

 

Анализ на метафорите в стихотворението „Планината от моя прозорец“

Каква е главната идея?

Леда Милева превръща планината във весело младо момиче. Това се нарича олицетворение (метафора) – планината се държи, облича и живее като човек.

Как се променя „момичето-планина“ през деня?

Сутрин (зори) Планината е пременена с алена шапка (червеният цвят от изгрева) и зелена рокля (зелените гори).

По обяд (когато грее силно слънце) Слънчевите лъчи правят планината да блести като момиче, облякло блузка на шарки.

Пладне Тя си изплита венче от бели облаци за главата – като красиво моминско украшение.

Вечер (залез) Планината е с тънка розова нощница (розовият цвят от залеза) и чака да я скрие мракът.

Нощ Покрива се с мъглива завивка и заспива.

Защо поетесата използва тези метафори?

Прави планината жива и близка, а не студена и далечна. Показва, че природата е красива и се променя през целия ден. Стихотворението става цветно, весело и лесно за разбиране от деца. Създава чувство за близост – сякаш планината е приятелка, която живее до прозореца.

Обобщение: Поетесата ни казва: „Погледни планината – тя не е просто камък и дървета. Тя е като весело момиче, което се облича различно през деня и вечер заспива под мъглата.“ Това е много красива и нежна метафора, която помага на децата да обичат и да виждат красотата на природата.