Вятър налита, морето бучи, спи ми, момченце със сини очи, морският цар е на тъмния бряг – той ще ни пази в неверния мрак! Сънчо те вика в незнайни страни, спи, синеокичко, спи и расти, ти ще ми станеш безстрашен моряк, ти ще ми станеш невиждан юнак! Ти ще заминеш в морето…
Нявга отдавна живял на света цар белобрад и премъдър. Имал той девет мъжки чеда, с буйни и смолисти къдрици. Бил той посърнал, безпомощен бил, чезнел от болест незнайна, всуе билкари му билки варили, всуе баячи му баяли. Свикал най-сетне премъдрият цар своите рожби дор девет, клетва заклел ги: спасителен цяр – жива вода – да…
Сняг се сипе, Коледо ле, над поля и над гори, във огнище, Коледо ле, бъдник весело гори. Както свети, Коледо ле, във огнище пламък злат, тъй да свети, Коледо ле, любовта по целий свят. Както сипе, Коледо ле, Бог снежинките безспир, тъй да сипе, Коледо ле, в къщи добрини и мир. Както рони, Коледо ле,…
