У Недини слънце грее, върбо ле, върбо, върбице! То не било ясно слънце, на ми била сама Неда – с черни очи еленови, с дълги клепки босилкови, с бели зъби бисерови, с тънка снага самодивска. Събрале се малки моми да играят по тревица, да си берат жълто цвете, а Неда им тихом дума: – Ей…
Ситен дъжд вали като маргарит (1), моето либе коня седлае, на кяр (2) да иде на Каравлашко. Азе му думам и му се моля: „поседи, либе, тая година, тая година и тая зима: пари се, либе, севга печелят, младост е, либе, еднаж на света, младост минува като росица: заран я има, дене я нема!“ 1.Маргарит…
Би що би лято, мина се, заесени се времето, ще да се бере гроздето, ще се налива воното, виното и ракията. Ще да се женят момите, момите, още момците. Ами ти, моме Калино, като си клето сираче, кой ще ти грозде обере, кой ще ти вино налее, виното и ракията, кой ще те, моме,…
