У Недини слънце грее – Българска народна песен (Текст)

У Недини слънце грее,

върбо ле, върбо, върбице!

То не било ясно слънце,

на ми била сама Неда –

с черни очи еленови,

с дълги клепки босилкови,

с бели зъби бисерови,

с тънка снага самодивска.

Събрале се малки моми

да играят по тревица,

да си берат жълто цвете,

а Неда им тихом дума:

– Ей ви вазе, малки моми,

поиграйте се на слънчице,

дорде не е прегорело,

дорде не е подухнала,

върла зима в чужда къща. –

Израсла е тънка върба

в Недините равни двори;

тя не била тънка върба,

на е била сама Неда,

с бели ръце засукани,

с жълто чело навъсено,

с черни очи нажалени.

Събрале се ергенете,

да си кършат тънки върби,

а Неда им тихом дума:

– Ей ви вазе, триста души,

се ергене, се юнаци,

хем кършете, хем ломете,

а по-много меришете,

дорде върба мъзга пуща,

дорде листе зеленеят,

дорде Неда хубост има.