чадър

Черен и прашен, тих и добър, стои като дядо в кьошето – чадър. Но щом зазвъни по капчуците дъжд, чадърът се втурва навън изведнъж, започва да тича над хорските шапки, бърбори си нещо с дъждовните капки. Наперен и весел – същинско момче, той скача, макар и с един само крак, додето небето изчисти се пак….