ВИЕ, ВАС с главна или малка буква

Личното местоимение за 2л. мн. ч. Вие и притежателното Ваш се употребяват вместо формите за ед. ч. ти, твой за израз на учтивост.
Например
–Вчера Вие питахте. вм. Вчера ти питаше.
-Отговарям на Вашия въпрос. вм. Отговарям на твоя въпрос.

В тези случаи учтивостта е изразена езиково, а самата форма на думата е езиков факт, който има място и в устната реч. Прието е при писане учтивостта да се изразява и по графически път чрез употребата на главна буква при тези местоимения. Графическото изразяване на учтивостта има допълнителен характер. То има смисъл и е уместно тогава, когато може да бъде възприето непосредствено от лицето, към което се обръщаме, т.е. само при кореспонденция (в широкия смисъл на думата) – в писма, молби, доклади и др.

В диалога на художествените произведения не е необходимо да се употребяват вие и ваш с главна буква, тъй като тук нямаме писмено общуване между героите. Например:
-Господин Огнянов, благодаря ви сърдечно за мен и моите девойчета. (Ив. Вазов, „Под игото“)
-Госпожице, аз съм бил учител и влязох в положението ви … (Ив. Вазов, „Под игото“)
-А вашата съвест чиста ли е? (Д. Димов, „Тютюн“)
-Вас не са ви карали да гоните партизани, та ви е лесно … Печелехте си милиончета вие (Д. Димов, „Тютюн“)

Ако в художественото произведение се цитират писма, разменени между героите, в тях главните букви при местоименните форми за учтивост се запазват.
Например: „Тъй като покойната е все пак Ваша роднина и Вие държахте за нея, приемете … моите съболезнования.“ (Д. Димов)

Ако в произведения с мемоарен характер се възпроизвеждат устни диалози, в тях местоименията вие, ваш трябва да се пишат също с малка буква. Главната буква трябва да означава отношение на учтивост при писмено обръщение, независимо дали се обръщаме към едно или повече лица.

Например: Запознах се с постиженията на Вашия екип.
Когато се обръщаме към повече лица, главната буква е необходима, понеже учтивостта се изразява само чрез нея, докато при обръщение към едно лице учтивостта е вече изразена чрез формата за множествено число вместо единствено.

Използван източник:
„Езикови тревоги“, Любомир Андрейчин