32 цитата от Далай Лама от „Проникновен ум“ – за живота, състраданието и щастието

32 цитата от Далай Лама и книгата „Проникновен ум“ за състраданието, щастието, кармата, преходността, страданието и смисъла на човешкия живот.

1.За да постигнем пълноценно съществуване, би следвало да трансформираме емоциите си.“

2.Важно е в опита си да научим повече за другите религии и за защитаваните от тях идеи, но да останем верни на собствената си вяра.

3.По моя преценка състраданието е онова качество на мисловността, което би ни донесло неподправен вътрешен покой и сила.

4.Първостепенният потенциал за състрадание е вроден у нас и е от основополагащо значвние за дълговечното ни битие.

5.Обсебени от измамни настроения за самодостатъчност, мислим, че не се нуждаем от никого. Такова арогантно усещане за собственото си „аз“ ни отдалечава от вътрешния покой и щастието.

6.Можем да доловим отраженията на непостоянството във физическия свят около нас посредством промените, които настъпват в него ден след ден, сезон след сезон, година след година… Да вземем една ябълка. Ден или два тя може твърде много да напомня формата и зрелостта на ябълката. С времето обаче ябълката твърде много ще узрява и в крайна сметка ще загние. Ако я оставим достатъчно дълго време, тя ще се разложи до нещо, което вече не ще може да определим като ябълка. В крайна сметка, когато напълно се разложи, въобще няма да съществува ябълка. Такава е изявата на иначе мащабния аспект на преходността.

7.Нездравите мисловни нагласи са привързаност, неприязън, гордост и завист. А те са нездрави, доколкото пораждат нещастието ни.

8.Коренът на нашето нещастие е подхранваният от нас измамен възглед, според който притежаваме определено собствено самостойно или дълговечно естество.

9.Крайно егоистичните дела ни навличат неволя.

10.Буда казва: „Страданието следва да бъде разпознато; причините за него – да бъдат изкоренени; краят – да бъде постигнат; и пътят – прокаран.

11.Кармата е свързана с всеки провокиран от намерение акт.

12.Всеки от нас е средоточие на своя вселена. Ние поставяме изток, запад, север и юг, горе и долу – все спрямо собственото си местоположение.

13.Макар настоящото ни състояние да е последица от минала карма, навлечена от сторени злини, ние разполагаме с възможността да натрупаме нова, благотворна карма под формата на алтруистично мотивирани деяния. Нашето бъдеще е в нашите ръце.

14.Една практика, посредством която може да посеем щастието в своя живот е например да бъдем щедри към другите и да се радваме на техните добродетели.

15.Нашият ум е преходен, съществува в конкретния миг, а всеки съзнателен момент влияе върху следващия.

16.Долавям красота в идеята за отсъствие на начало или край в пълнотата на азовостта.

17.Както в далечината миражът прилича на вода, а отблизо се оказва, че не е, така умът и тялото изглеждат като аза, макар че погледнати отблизо, се оказва, че не са.

18.Законът за противоположните сили се проявява по най-разнороден начин и в естествения, и в менталния свят. За да се противопоставим на злосторните за нас наслагвания на емоции като неприязън и омраза, ние развиваме у себе си любов и състрадание.

19.Буда ни е завещал да избягваме крайностите. Ние сме онези, които страдат заради излишество или аскетизъм.

20.Аз се стремя да следвам Средния път, като уравновесявам духовния опит със светските отговорности.

21.Трябва да се научим да превръщаме неблагоприятните стечения на обстоятелствата в шанс за себе си.

22.Трябва да съумяваме да превърнем злощастието в част от своето израстване.

23.Превърнем ли се в обект на възхита, съществува опасност да се възгордеем, да проявим арогантност по отношение на онези, които превъзхождаме, и ревност към другите, които превъзхождат нас, да подкладем и съперничество с противниците си.

24.Изправени пред лицето на трагедията, вместо да се почувстваме обезкуражени, трябва да преобразуваме ситуацията в по-нататъшна възможност да разгърнем практиката си, като помислим за неизброимите същества, които страдат при подобни и дори по-тежки обстоятелства.

25.Можем да извлечем благодат от трудностите, които иначе биха ни направили нещастни.

26.Съзнанието за простия факт, че в крайна сметка ще умрем, не е достатъчно. Би следвало да разпознаем заплахата смъртта ни да настъпи, преди да сме се възползвали от предоставената ни според нашето човешко битие възможност. Не говорим за страха от смъртта, а по-скоро за грижата, че ще умрем, без да сме вложили максималното в този чудесен човешки живот.

27.Има три първостепенни причини за злощастията ни – привързаност, неприязън и невежество.

28.Постоянството неминуемо носи плодове.

29.Размисълът върху собствената ни недълговечност и върху неминуемата ни смърт ще създаде у нас усещането за неотложната необходимост да употребим по най-подходящ начин настоящото си човешко прераждане.

30.Да се въздържаме от десетте лишени от добродетел деяния – убийство, кражба, сексуална невъздържаност, лъжа, сквернословие, празни приказки, скъперничество, зла умисъл и неправилни възгледи.

31.Събудим ли се сутрин, би следвало да се опитаме да подредим мислите си… Аз се вричам да придам смисъл на идните часове, като се посветя в служба на другите или поне като не им причинявам зло.

32.Трябва да развием увереност у себе си и да признаем, че нашето съществуване принася полза на другите. Това придава смисъл на всеки ден от живота ни и ни вдъхва много кураж.