Няколко цитата от трюма на „Ноев ковчег“ (Йордан Радичков)

 

Й. Радичков (1929 – 2004) издава романа „Ноев ковчег“ през 1988г.

„През целия си живот все това правих, ковчегостроителствах, макар нищо да не успях да пусна на вода! А и не зная дали някога ще се намери някой да надникне в трюма и да прелисти нещо, или само ще хвърли един бегъл поглед и ще побърза да се отдалечи“.

Да надникнем в трюма:

„Днешният човек с много слаба надежда похлопва на вратата на друг човек“.

„Трябва непрекъснато да се събират трохите на живота. Цялата сиромашия и сухоежбина да се събира, като се скъта всичко и се запази, за да се пренесе във времето. Подобно на Ной, който събра и пренесе през потопа в своя ковчег цялата твар на земята. Благодарение на това животът отново можа да се размножи“.

„Ако понякога описваме части от живота, то аз мисля, че по този начин ние правим отчаяни опити да съживим тези части за втори живот, много по-дълъг от истинския, и да надмогнем смъртта“.

„Всеки един строи кораба на своя живот и сам по себе си светът е една огромна корабостроителница“.

„Недостатъкът може лека-полека да се превърне в предимство“.

„Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата.“

„Казано е, че никой още не е успял да види гърба на смъртта, защото тя никого не е подминала!“

Сред птиците и животните това е много разпространено. Пази боже да разберат, че някой е слаб или че е обърнат в бягство. То тогава кой откъде завърне гледа да удари по бягащия…И сред хората е така!… Обича човекът да гони бягащия! И ако не го подгони, то ще замахне и ще го замери с някой камък. И всичко това все в името на някоя добродетел или на някоя голяма идея“.

„Само невежеството е почти безкрайно“.

„Изглежда, че човек никога не ще успее да довърши храма на душата си и е обречен да стои постоянно сред неговите развалини!“

„Така човекът сбра всички нишки от видимия и невидимия свят. Завърза той нишките на възел, а възела скри не къде да е, а под езика си!“

„Като има риби, и Йони има!“

„Човеко, не веднъж съм те чувал да говориш, че ти иде да завиеш като вълк! Но истината ме задължава да призная, че ни веднъж не те чух да виеш като вълк! Гордостта 9тази пуста гордост!) те възпира да завиеш като вълк! Затуй, когато чуеш вълците да вият, не питай за кого вият те и за какво? Те вият вместо нас, човеко!

„Като всеки човек и аз съм пътник, затова гледам кое що за път да подредя!“

„Нежна и богобоязлива е водата дори когато обгръща човека от всички страни, за да го повлече към дъното, към пясъка и към тинята. Докато огънят направо го изгаря, Той погубва човека, изпепелява го без остатък. Освен че изгаря всичко в него, огънят е в състояние да подпали дори душата му. И ако самата душа се подпали, то тя гори, без да се изпепели!“

„… почти всеки един човек в този живот умира, без да успее да дояде хляба си.“

„В живия живот глупостта обикновено се превръща в благо, от което се ползваме всички!“

„Изглежда, че в тази ръждясала тенекиена кутия капеше водният часовник на самата Вселена. По този начин тя отмерваше изтичащото време“.