Двусмислица (Амфиболия) – как да редактираме двусмислени изрази
„Достойнство на стила е да бъде ясен.“ – Аристотел
Двусмислица
Амфиболията е двусмислен израз. Думата е старогръцка и се състои от две части. „Амфи“ означава на две страни – „ту в една, ту в друга посока“. „Болия“ означава „пращане“. Терминът се тълкува като изпращане на мисълта ту в една, ту в друга посока. („Неговата коса е остра.“, „Намери на планината гребена.“)
Аристотел напомня, че чрез несъответствието авторът прави стила си смешен. Двусмислие може да се получи поради прекален стремеж към добър изказ – „работите са зелени и сочни“. Неуместен епитет е например „влажна пот“ (не „пот“, а „влажна пот“). Ако в поезията е уместно да се каже „бяло мляко“, в прозата подобен епитет е съвсем неуместен. За тези случаи Аристотел казва, че епитетите се използват не като подправка, а като основно ястие и това прави употребата им неуместна. Условие, за да се преодолее двусмислицата, е правилната употреба на съюзите и между началното и крайното да няма голям интервал от думи. Двусмислието може да се породи и от многословие („Така постъпват хора, които нямат какво да кажат, но си дават вид, че казват нещо.“ – Аристотел). Фразата става неясна, ако преди да завършиш началото, вмъкнеш в средата й много други неща – „Смятах, след като се разговоря с него по този и този въпрос, по такъв и такъв начин, да тръгна.“
Двусмислеността може да произлиза от влагането на различен смисъл в едни и същи думи. Друга причина за появата й е подреждането на думите в изречението – „Бащата даде конче на детето, което купи в магазина“. Ако словоредът е неподходящ, се затруднява възприемането на съдържанието. Двусмислие се получава и при неправилна употреба на местоименията.
Дори и паузата (при изписване – запетаята) може да промени смисъла. Известен е изразът „Да се обеси не да се помилва“ – паузата пред или след „не“ придава противоположно значение. Аристотел („Реторика“) критикува Хераклит, който не поставял препинателни знаци. Текстовете му се отличавали с неяснота кое към какво се отнася, към предходната или към следващата част. Неясно е например „вечно“ към кой от двата члена трябва да се отнесе в изречението – „за този разум съществуващ вечно неразбиращи са хората“.
Как се поражда двусмислицата в изречението: „Може да видим от моста устремената маса към пропастта, която се разбива на млечна пяна.“? Съществителното „маса“ е двусмислена – масата може да е дървена, метална, водна… В случая е налице омонимия. Съюзната връзка „която“ е отдалечена от определяемото и това също води до двусмислие. Вид редактиран вариант може например да е изречението: „Може да видим от моста как към пропастта се устремява водна маса, която се разбива на млечна пяна.“
Стилът трябва да бъде ясен – „Ако е бъбрив, не е ясен, не е ясен и ако е стегнат; явно е, че тук е уместна средината.“ (Аристотел)
Редактирайте:
1.Премина жена в лодка, облечена в бански костюм.
2.Господинът му се кара, че не кара бързо колата.
3.Ту гостувах у дома им, ту пък бивах гост у тях.
4.Поетът изтръгва от езика най-пленителните звуци и речта му звучи като песен.
5.Поетът вписва образа на Балкана, за да обезсмърти подвига на юнаците, чрез него подчертава патриотизма им.
6.Човекът се отчуждава от страданията на народа, който се отнася с презрение към бунтовниците.
7.Разказът е един от върховете в творчеството на Вазов, той се нарежда в класиката на българската литература.
8.Момъкът мисли за сиромаха, той и семейството му ще гладуват през зимата.
9.Заслужава си да умре човек, който не заслужава да умре.
10.Образът е нарисуван с хумор от страна на автора, който се превръща в ирония.
11.Бащата разваля годежа на дъщеря си, за да я даде на друг, поблазнен от парите му.
12.Незабравим момент от разказа остава психическата кулминация.
13.Показана е смелостта на тази жена, която е тръгнала в тази нощ, за да помогне на другите.
14.Жената бърза, за да може тя с каквото може да помогне.
15.Хуманността на героинята се определя от патриотизма й, поведението й и дългът й към родината.
16.Виртуозно преплита Ботев и страшното, и славното в борбата, и трагичното за възвишеното.
17.Метафората показва как се приема борбата и защо се достига до възвишението.
- Благодарение на градушката всички посеви бяха унищожени.
- Човекът, за когото говорим, е с висок социален статут.
20.Най-високият връх в Западна Стара планина е висок 1785 м.
Изпробвай играта Фразеологизми тук
