Български пословици и поговорки
В българските пословици и поговорки народът съхранява своята мъдрост и светоглед. Те са резултат от многовековен опит. В тях се оглеждат различни страни от българското битие. Ето някои популярни пословици и поговорки, върху които си струва да се замислим:
1.Юнак над юнаците е онзи, който е надвил, а не който се хвали.
2.Чисто сребро ръжда го не хваща.
3.Човек неучен, дърво недодялано.
4.Чуждото и насред пътя не се взима.
5.Човек човека събаря и човек човека въздига.
6.Хубавото далек се чува, а лошото още по-далек.
- Хубавата дреха не прави хубав челяка.
8.Сладък език е най-сладкото нещо.
9.Скъперникът само като умре прави добро.
10.Планината от сняг не се бои.
11.По-добре голям залък да изядеш, а не голяма дума да изречеш.
12.От нищо нещо става и от нещо нищо става.
13.Не гледай момата на хорото, а на нивата.
14.Не вижда гредата в своите очи, а сламката в чуждите.
15.Лошо време се оправя, лош човек – никога.
16.Който няма воля, всичко му е неволя.
17.Камък да улови, на злато става.
18.Каквото придобиеш в младост, то ще ти остане на старост.
19.Каквото искаш да ти правят другите, таквоз прави и ти на тях.
20.Капка по капка – вир.
21.И решетото, като го настъпиш, подскача.
22.На старини потуряй настрани.
23.Загрижил се като вълк за овцете.
24.Едни сеят и жънат, а други ядат и се гоят.
25.Добрата овца малко блее, много мляко дава.
26.Дорде не се помъчи, не може да се попъчи.
27.Дорде е дървото младо, вие се навсякъде.
28.Дето дума не помага, там опитай и с тояга.
29.В добра глава – сто ръце.
30.Всяка работа плаче за майстора си.
31.Брат брата не храни, ала тежко му, който го няма.
32.Ако искаш свършена работа, свърши си я сам.
33.Ако правдата не помогне, кривдата – никога.
