Как Дарий станал цар – Персийска легенда

Истината ми е мила, не понасям лъжеца. Не е моя воля нито да върша зло, нито да се радвам на злодеяние. Това е моята воля – да не върши човек зло, нито да лъже. Който лъже, той е мой враг. цар Дарий I (Дарий Велики, 550–486 г. пр.н.е.)

В част 1 на „История“ Херодот (484 г. пр. н. е. – 425 г. пр. н. е.) разказва за споровете на седем древни персийски водачи по въпроса как ще е най-справедливо да си поставят цар. Решили следното: „чийто кон при изгрев слънце изцвили, когато влязат на коне в предградието, той да получи царската власт“.

Дарий имал хитър коняр на име Ойбарес и му предложил да измисли нещо, та той да вземе царската власт. Има различни версии за конкретната хитрост, която Ойбарес приложил. В същността си те се свеждат до използване на кобилата, която била любимка на жребеца на Дарий. Неговият кон изцвилил пръв. В крайна сметка Дарий „бил признат за цар и всички в Азия му били подвластни…“

Легендата за Дарий и неговия коняр Ойбарес разкрива колко важни са умът и изобретателността, понякога повече дори от силата и славата. Легендарният избор на Дарий I ни напомня, че властта често се печели не само с меч, но и с хитър ум – и че понякога съдбата на цели народи може да се реши с едно-единствено цвилене на кон.