Сафо – Любов (Любовна болка)

Сафо – Любов (Любовна болка)

На боговете равен ми се струва оня,

който, до тебе приседнал,

те слуша тъй сладко да говориш

и да се смееш нежно-шеговита.

Но аз, щом отдалече те съгледам,

в уплаха – бледна – изведнъж изтръпвам.

Сърцето трепва във гърдите,

гласът ми става сух и сякаш спира.

Езикът ми засъхва – нежен пламък

под кожата ми тънко запълзява.

Очите ми покрива нежен мрак,

бучение в ушите си усещам.

Студена пот челото оросява,

нозете ми се подкосяват,

ставам по-бледна от изсъхнала трева,

свяст ми се вие, сякаш че умирам.