Цитати от „Физика на тъгата“ – Георги Господинов
Пълен подбор от цитати от „Физика на тъгата“ на Георги Господинов – за тъгата, времето, детството и старостта. Подходящо за анализ, НВО и матура.
„Физика на тъгата“ на Георги Господинов е роман за паметта, детството, времето и човешката уязвимост. Това е книга, която не се чете линейно, а се преживява – като лабиринт от истории, образи и въпроси без окончателни отговори.
Предлагаме подбор от знакови цитати, които разкриват философската и емоционалната дълбочина на текста.
За тъгата
„Хляба, който никога не свършва. Хляба на тъгата, който ще ни храни през всички следващи години. Соления му вкус по устните.“
„Физиката на тъгата…Тъгата, като газовете и парите, няма собствен обем и форма, а заема формата и обема на съда или пространството, което обитава.“
„Животинска тъга…Тази тъга, свидетелствам, е много по-гъста от човешката, дива, непрецедена през езика, неизречима и неизречена, защото все пак езикът успокоява, укротява тъгата, обезсилва я …“
„Качих се на самолета със свръхбагаж тъга… Пътуването също не лекува тъга.“
За детството и времето
„Само в детството безсмъртието е възможно.“
„Опитите да се консервира време продължават.“
„Искам да върна парче минало, литър изтекло време тук, в рамките на един обидно кратък човешки живот.“
„Няма по-античен сезон от зимата.“
За любопитството и страха
„Изглежда между любопитството и страха винаги взема надмощие любопитството.“
За писането и разказването
„Писането в крайна сметка е и съхраняване на провали.“
„Разказването е част от Страшния съд, защото кара хората да разбират.“
За морала и природата
„Убийството на муха и убийството на слон не са ли в равна степен убийства?“
„Ето го новия морален закон… може ли онова, което си намислил, да бъде извършено от животно. Влез в кожата на любимото си животно и разбери. Ако то не би го извършило, не го прави и ти, влизаш в смъртен грях. Грях по природа. Всички грехове вече са престъпени. Но остава поне тази граница на природното.“
За нормалността и самотата
„Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.“
„Отвратително самотен. Така се чувствах в последните години, това беше най-точното определение.“
За приятелството и загубата
„Разприятелявам се. Струва ми се, че съм правил само това през последните десет години. С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително… Спират да звънят.“
„Не можем да избягаме от онези, които сме забравили.“
„Навън вече има други хора, минали са няколко поколения, и с никого не мога да разделя ябълката на нито един спомен.“
За технологиите и загубите
„Колкото е по-висока технологията, толкова по-непоправими са загубите.“
За книгите и жанровете
„Ноев комплекс – представям си книга, в която има от всеки род и жанр.“
За красотата и незабележимостта
„Това е да си красив, да си като другите… Това е щастието, никой да не те забелязва.“
За тленното и нетленното
„Забележете нещо важно – тленното се възпроизвежда. И това е първото предимство. Докато златото, което държите в дясната си ръка, е веднъж завинаги, то няма да роди злато дори да го засеете и поливате двеста години всеки ден. Ще го кажа така, в парадокс – тленното е по-трайно, тъкмо поради смъртта си, от онова, което е нетленно и не може да се възпроизведе.“
За нощта и историите
„Никога да не влизаш в напусната къща и при напуснат човек, само кукумявки и смокове има там…“
„Нощта е времето на историите. Денят е друг свят, който не подозира за нощния. Двата свята не бива да се смесват.“
За времето и историята
„Никоя крепостна стена не спира безмилостната кавалерия на часовете.“
„Няколко минути залезът НА Римската империя и залезът НАД Римската империя означават едно и също.“
За избора
„Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от „изходи“ обърква.“
За наблюдението и смъртта
„Ако съществуваме, значи ни наблюдават. Има нещо или някой, който никога не ни изпуска от око. Смъртта идва, когато онова спре да ни гледа, отвърне лице от нас.“
За живота в малкото
„Незначителното и малкото – там се таи животът, там гнезди той.“
За старостта
„Усещам как с времето се предавам. Свиквам. Старостта е свикване.“
„Има някаква граматика на остаряването. Детството и младостта с апълни с глаголи. Не те свърта на едно място. Всичко в теб расте, блика, развива се. После глаголите се сменят със съществителните на средна възраст. Деца, коли, работа, семейство – съществените неща на съществителните. Остаряването е прилагателно. Навлизаме в прилагателните на старостта – бавни, безбрежни, мъгливи, хладни или прозрачни като стъкло.“
„Иска се смелост в остаряването. Може да не е смелост, а смирение.“
„Казват, че с остаряването нашите мъртви започват да ни говорят все по-често. Губим звуците на света, за да можем да чуем по-ясно и без смущения други звуци и други гласове.“
За героизма
„Не понасям героични хора.“
Притча: „Червената шапчица и старостта“
Тази приказка може да се разкаже и така.
Отишло момиченцето при бабата и започнало да пита:
Бабо, защо ти са толкова големи (и увиснали) ушите?
Бабата мълчала.
Бабо, а защо са ти толкова големи (и избелели) очите?
Бабата нищо не казала.
Бабо, защо ти е толкова голяма (и сбръчкана) устата?
Бабата тихо започнала да подсмърча.
О, колко жестока била малката Червена шапчица.
Бабата, защото този път била тя, наместила очилата, изтрила двете издайнически сълзи и едва успяла да отвърне с един отговор, който изчерпвал всички зададени дотук въпроси:
Старостта е, малка Червена шапчице…“
Източник:
Георги Господинов – „Физика на тъгата“
„Физика на тъгата“ е роман, който не предлага утеха, а разбиране. Книга, в която тъгата не е слабост, а форма на памет и съпричастност. Тези цитати са само малка част от нейния лабиринт.
