Звукопис – асонанс, алитерация, звукоподражание

Звукописът е повторение и редуване на звукове или звукови съчетания в един или в съседни стихове, за да се създадат по-ярки поетически образи и картини.
Пример:
Съмна в сънните градини;
всяка капчица роса
отразява ведросини,
ведросини небеса.
(Н. Лилиев, Съмна в сънните градини)
В този текст откриваме асонанс на съгласните С, М, Н, както и асонанс на гласните А, И, Ъ

Асонанс
Това е съзвучие или повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко съседни стиха.
Пример:
В 4 стиха от „Хаджи Димитър“ Ботев повтаря 17 пъти меката и напевна гласна Е:
НастанЕ вЕчЕр – мЕсЕц изгрЕЕ,
звЕзди обсипят сводът нЕбЕсЕн;
гора зашуми, вятър повЕЕ, –
Балканът пЕЕ хайдушка пЕсЕн!

Алитерация
Алитерацията е вид звукова организация на стиха. Повтарят се едни и същи или близки по звучене съгласни звукове.
Например:
ГаРВанът ГРачи ГРозно, злоВещо,
псета и Вълци Вият В полята.

Звукоподражанието (или Ономатопея) се използва в поетическата реч. Това са звукове и думи, които наподобяват звукове от природата или човешкия живот.
Пример:
В поемата „Калиопа“ П. К. Яворов употребява звукоподражанието за да предаде звънтежа на чук и наковалня при работата на младия ковач:
-Трак-чук, жан-жин, трака-чука –
Наковалнята възглася.
И духалото се пука:
Дъха, пъха и приглася…
-Жжин! Чука-трака…

Със звукописа поетите постигат по-пълна смислова и музикална изразителност и усилват естетическото въздействие на стиховете.